Един от водещите инструктори по самозащита и бразилско джу джицу в света Антонио ла Саландра даде специално интервю за предаването „BOEC.BG“ по телевизия Bulgaria ON AIR. Той е ученик на представителя на успешната и легендарна фамилия Мачадо – Риган Мачадо. Ла Саландра е световeн шампион по кикбокс, основател на системата за самоотбрана R.A.P.I.D., инструктор в Полицейската академия в Рим.
Италианецът бе за трети път в България, като в рамките на няколко дни проведе семинар, заедно с Риган Мачадо, с български бойци по покана на сенсей Георги Зарков, „Bujutsu Academy“ и Българската Джу Джицу Федерация.
Какви са вашите впечатления от Бълария досега?
Обичам да идвам тук, защото имам много приятели. Един от тях е организаторът на това събитие – Георги Зарков. Аз наистина много обичам да се връщам тук, защото… нали знаете, когато съм тук всички ми показват любовта си и колко се радват. Наистина е фантастично!
Какво знаете за българското джу-джицу?
Знаете ли, традициите, които имат българските бойци са популярни в цял свят, защото вие имате наистина много високо ниво на школи в борбата и граплинга. Също така знам, че имате и един представител в UFC. И това са традициите ви. Но аз виждам много момчета, които израстват и постоянно се обучават. Много съм впечатлен, защото те се учат, докато аз съм тук. Ето сега съм от три дни тук. Ние тренираме всеки ден и те не спират да идват. Това ми харесва, това е моят начин – обичам да тренирам, обичам да споделям татамито с хората. Мисля, че имате едно много добро ниво и то се повишава постоянно.
Как вие започнахте в бразилското джу джицу? Знам, че сте се занимавал и с карате киокушин по-рано.
Точно така. Всъщност аз тръгнах в бойните спортове на 4-годишна възраст. Така че това е целият ми живот. И да – аз започнах с киокушин. Малко след това започнах да тренирам и джу джицу, но традиционното. И така последваха доста състезания и по кикбокс, и муай тай, като дори спечелих световна титла по кикбокс. Става дума за преди 20 години. Първият ми досег до бразилското джу джицу беше през 90-те. Открих този начин на бой, който идваше от традиционното джудо, но едновременно носеше и нещо много ново – нова концепция на бой. Скоро след това се запознах с Риган Мачадо, много преди да се срещна с фамилията Грейси.
Разкажете ни повече за работата си с Риган Мачадо.
Вече не знам колко години сме заедно с Мастър Риган Мачадо. Твърде много. Не, не твърде, но много. Преди ходех поне два-три пъти годишно в САЩ, защото също така преподавах и там, имах някои ученици, но същевременно аз учех от мастър Риган. Нали разбирате, че в бразилското джу джицу аз съм негов студент. Забавно е, защото ние сме много близки, ние сме приятели. Не е просто партньорство между учител и ученик, защото когато аз отсядах там, след тренировките ние отивахме на вечеря. Ето например и тази сутринта, когато станахме в 5:30, обсъждахме толкова много неща заедно. Пред мен се откриха толкова много възможности благодарение на мастър Мачадо. Например – участвах в няколко филмови продукции като помагах за хореографията и с консултации по някои бойни неща. Изпитвам огромна благодарност към него, защото той не просто е човек на много високо ниво в бразилското джу джицу, но той е и човек с много добро сърце. Нали разбирате какво имам предвид. Ние имаме едно много добро приятелство.
Каква е разликата да тренирате бойци като тези тук и известни личности от Холивуд?
Различно е, съвсем различно е! Защото във филмите боят не е истински, така че ние трябва да създадем нещо, което да е впечатляващо за пред камерата. И както казва мастър Риган: онзи, който има много клиенти, които са известни личности, има проблеми свързани със сигурността им, трябва да се внимава да не се наранят, да не си одраска лицето например. Така че е наистина много различно. Трябва да бъдете много внимателни с тях, а аз невинаги съм такъв. Но е забавно. За мен е нещо тотално различно от бойните изкуства. В тази среда открих много професионалисти в своята дейност, хореографи, като например Даниел Бернхард и Чад Стахелски – директорът на „Джон Уик“. Разбирате ли, това е напълно различен свят, но е много интересно, защото едновременно е толкова сходно, но и не е. Друг свят е.
Освен това вие сте инструктор в Полицейската академия на Рим. Защото този вид спорт е важен за подготовката на един полицай?
Защото, ако говорим за реалността, за истинския бой, за боя на улицата, там няма правила. Докато в състезанията има правила, бойните изкуства имат правила. Полицейските служители също спазват правила. В повечето боеве на улицата или когато трябва да се арестува някого, се налага да направят няколко неща едновременно – да го свалят на улицата, да му приберат ръката и да сложат белезниците, и в 90 процента от ситуациите се налага те да блокират престъпниците. Мисля, че концепцията на джу джицу помага това умение да се придобие.
Колко често тренират те?
В цял свят само специалните части тренират всеки ден. Патрулиращите полицаи получават само основно обучение още в самото начало. Ето сега, например, аз уча млади момчета, които са започнали от само няколко месеца и тренираме всяка сутрин. Но не говорим единствено за самозащита, а също така стрелба, полицейска техника, законите, цялата полицейска работа. Защото след като извършите ареста, трябва да попълвате и много документи. Аз мисля, че полицаите от цял свят трябва да обърнат повече внимание на тренировките.
Кое е най-важното в самозащитата?
Да се улови какъв точно е сигналът на заплаха, които имате на улицата. И важното е да имате винаги и втори вариант. Защото нали знаете действието и реакцията са две различни неща. Обикновено атаката винаги е по-бързо действие от защитата. Това е нормално. Така че важното е така да направите, че да имате още една възможност, втори шанс
И как самозащитата помага на бразилското джу джицу?
Вижте, аз мисля, че всички бойни изкуства са добри. Всички! Аз ги харесвам всичките! И не искам да кажа, че едно бойно изкуство е по-добро от друго. Но джу джицуто, граплинга и от този род спортовете, помагат на хората да усетят реална биомеханика на човешкото тяло, така че да усещат и реакцията на тялото. Защото контактът с тялото тук е друг.
Имате ли любим боец в UFC?
Честно ли? Честно – аз симпатизирам по-скоро на стария стил. Харесвам по-скоро старото UFC. Да кажем, че съм малко романтик. Да, и сега гледам UFC, но нямам любими бойци. Просто обичам да гледам.
Какво искате да кажете на българските бойци и на българските фенове на бойните спортове и изкуства?
Никога не се предавайте. Няма тайни. В бойните спортове ние просто тренираме и тренираме. Така че просто тренирайте.
