Начало Други Кендо – как най-добре може да жертвате себе си в атака (I част)

Кендо – как най-добре може да жертвате себе си в атака (I част)

Кендо – как най-добре може да жертвате себе си в атака (I част)
0

Българска федерация по Кендо и Boec.BG ви предлагат една статия на Харада Генджи – „Върховното Сутеми и Сен“.

Генджи е роден през 1925 в префектура Иуате. Започва да практикува кендов основното училище. През 1943 постъпва в колеж по физическо възпитание и след като завършва, става учител в средно училище. Пенсионира се през 1985. Неговите ученици постигат големи успехи в училищните шампионати. (В Япония кендо се преподава в училищата като отделна дисциплина.) Той също така е бил и добър състезател. Участвал е в шампионатите на Япония и в много от известните кендо турнири.


Като тренирате, вие постепенно подобрявате своята сила и умения. Изпитът е проверка на тези умения, за да се види подхождате ли за определената степен. Когато съм в изпитната комисия, аз обръщам специално внимание дали кандидатът умее да използва това, което има. Разбира се, за всяка степен е различно. Така например кандидатите за първи дан трябва да могат да атакуват напред, точно и със сила. Кандидатите за втори дан би трябвало да могат същото, но-по добре, с бегло разбиране на СЕМЕ.

Общ знаменател за всички е умението напълно да жертват себе си в атаката, щом тя е започната.

Това се нарича СУТЕМИ. Колкото по-висок е данът (степента), толкова по-високо ниво РИ (причина, принцип) се изисква. С други думи, ако вашият противник има силен КЕНСЕН (т.е. център) и вие пренебрегнете това и направите саможертвена атака, това не се приема за СУТЕМИ – атака, основана на причина. Една атака, особено за високите степени, трябва да се прави с дух на саможертва, но тя може да бъде предприета само ако всички условия са в съгласие с РИ (причина, принцип). С други думи, атаката не може да е случайна. Достойнството и качеството на кендо стила могат да бъдат постигнати само чрез такъв вид тренировка.

Аз помня мача между Ханши Огауа Читаро и Ханши Курозуми Сенсей, който се състоя на ТАЙКАЙ-я в Киото (годишен фестивал на кендо) през 1974. Това беше един от невероятните мачове, които някога съм гледал. Аз имах възможност да бъда на първия ред и още помня тръпките на възхита, докато срещата се развиваше. Те стояха на разстояние един от друг малко повече от ИСОКУ ИТТО НО МА (дистанция: една крачка – един удар). Натискът, който прилагаха един на друг, беше огромен. След малко Огауа Сенсей в своето характерно изнесено назад камае снижи върха на меча си, провлачи три малки крачки към Курозуми Сенсей и след това извърши перфектна атака като по учебник към МЕН (главата). Шинаят се приземи с цопване почти като на забавен кадър. Куросуми Сенсей снижи глава в защита и после двамата бавно се отправиха обратно към стартовата линия. Зрителите възхитено възкликнаха и после залата се изпълни с аплодисменти. Ще си призная, че тогава не бях сигурен в значимостта на това, което виждам. Аз само чувствах, че ми бе показана една от големите мистерии на кендо.

Огауа против Курозуми

Следващата година срещнах Огауа Сенсей на семинар в Мориока и имах възможност да го питам за мача в Киото.

„А това ли? Аз даже не съзнавах своите движения. Сякаш въобще не бях там.“

Не бях много сигурен какво искаше да каже, но мислих над това през следващите години. В края на краищата стигнах до извода, че преди атаката, по време на атаката и след нея той е бил напълно в „саможертва на тялото и душата си“ – върховното СУТЕМИ.

Имах възможността да попитам и Курозуми Сенсей за срещата.

„Аз не можех да направя нищо против него. Това беше един превъзходен МЕН.“

Бях трогнат как тези известни сенсеи се отнасят с уважение един към друг. Предадох последния коментар на Огауа Сенсей и той поклати глава в мълчание.

Да се отдадеш изцяло винаги е било трудна задача, особено на изпити, където неизбежно си притеснен от всичките хора, втренчени в теб. Ако в такива условия можеш да покажеш най-доброто си кендо, това би ти било от полза в ежедневието. Огауа Сенсей веднъж каза: „Да дадеш всичко от себе си в кендо, това е ежедневието.“ Ако се опитваме да победим своя противник с евтини трикове, никога няма да достигнем този вид духовен растеж.

Често ни се казва да играем „добро кендо“. Но всъщност няма „добро“ или „лошо“ кендо. По същество кендо е добро нещо. Това, което го прави да се проявява в добра или лоша светлина, зависи от духовната нагласа на хората, които го практикуват. Умът е предразположен да се развива и затова кендо трябва да се натрупва все повече и повече в ума по време на усъвършенстването ни . СУТЕМИ лежи в основата на това духовно развитие и винаги трябва да бъде следвано.

Очаквайте продължение!