Начало Други Отбелязваме Световния ден на джудото

Отбелязваме Световния ден на джудото

Отбелязваме Световния ден на джудото
0

28-ми октомври е Световният ден на джудото.

Тази дата е избрана по случай рождението на основателя на това бойно изкуство – Кано Джигоро (28.10.1860 г). Той е роден в заможно семейство в Микаге, околностите на Кобе, и получава добро образование, като от седемгодишна възраст изучава английски, калиграфия и различни конфуциански текстове.

През 1871 г. семейството на Кано се премества в Токио. Като дете Кано бил слабичко и болнаво дете, болестите следвали една след друга. Обратно на съвета на лекарите, Кано решава да направи нещо, за да подобри здравето си и в същото време да се научи да се защитава. На 18 години той започва да се обучава в Тенжин Шньо Рю Джу-джуцу школата на Фукуда Хачиносуке. Тенжин Шньо Рю e меко военно изкуство, което наблягал на хармонията повече, отколкото на борбата, но в същото време включва и поразяващи техники и техники на хвърляне.

През февруари 1882 година Кано Джигоро основава свое собствено доджо в будисткия храм Еишоджи в Токио. Иикубо Цунетоши посещава новата школа три дни в седмицата, за да помага на Кано в обучението. Макар че изминават две години преди школата да получи името Кодокан и по това време Кано още не е получил майсторското си свидетелство от школата киторю, 1882 година се смята за годината на основаване на Кодокан, бъдещото световно средище на джудо.

Път на гъвкавостта

Джудо е японско бойно изкуство, което е създадено от Кано Джигоро през 1882 година. Възниква на основата на друго бойното изкуство – джу джуцу, едно от традиционните военни изкуства на Япония. Джигоро се обучава в школи по джу-джицу („изкуство на гъвкавостта“) в продължение на много години, след което създава своя система, която нарича джу-до („път на гъвкавостта“).

Олимпийските игри

Джудо е първото японско бойно изкуство, което печели широко международно признание и първото станало официален олимпийски спорт. Дебютира през 1964 г. по време на XVIII летни олимпийски игри, които за първи път се провеждат в Азия – Токио, Япония.

Днес се практикува в над 200 страни по света. То остава известно „бойно изкуство“ и спорт, а в Япония традиционно бойно изкуство. Характерен за него е състезателния елемент, където целта е съперникът да бъде хвърлен или повален на земята, да бъде обездвижен или принуден да се предаде. Ударите с ръце, крака или оръжия също са част от джудо, но само от предварително уредените форми (ката), като се изключват от състезанията и свободната практика (рандори).

Рангове

Неговата философия и методи на обучение се превръщат в модел за по-късните бойни изкуства, развили се от традиционните форми (корю). Широкото разпространение на джудото в целия свят довежда и до появата на базирани на него нови форми, като самбо и бразилско джиу джицу. Педагогическите нововъведения приписвани на Кано включват използването на бели и черни колани и въвеждането дановете, за да се покаже относителното старшинство сред спортуващите даден боен спорт. Джудистите се делят на рангове в зависимост от своите познания и умения, като всеки ранг е отразен с даден цвят на пояса. Ранговете се разделят на два вида – за ученици (кю) и за напреднали (дан).

На Кано се приписва една от прочутите спортни фрази „Максимум ефективност с минимално усилие“.

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.