Бойните изкуства са част от древното наследство на всички цивилизации и култури и се ситуират в различни региони по цялата земя. Те не са част само от една културна нишка или традиция, а това са част от елементите на всяка войнска култура в различните краища от изток до запад, от север до юг по цялото земно кълбо.
Бойните изкуства култивират различни аспекти на тялото, духа и съзнанието, променят и изграждат личността в нейното социално и културно общуване.
Те са основната част на обучението на всеки един мъж в древнте култури. Нека да разгледаме техните аспекти и взаимовръзки с културата и традицията.
Boec.BG ви предлага първата част на авторовата статия „Създаване, идея, развитие и специфика на бойните изкуства“ на майстор Станислав Багалев ( Винг Чун и Тай Чи).
Бойните изкуства в древните култури
Съвременната наука говори за процеса на инициация – подготовка, преход и завършване на пътя от момче, през юноша до мъж във всяка една цивилизация. За създаването и израстването на мъжкото и развиване на всички аспекти от личността на мъжа са се грижили специални учители или група от стари мъже, които са били шамани или глави на клана, и те са структурилали обучението на младежите.
Те са преминавали различни изпитания, и освен ловът, да докажеш, че можеш да убиеш и донесеш плячка, са използвали борби и преборвания, както и племенни таци край огъня, където се танцуват мъжки и женски танци. Мъжките танци често са с оръжия – копия, щитове, мечове, ножове, камшци, което ритуално въвежда младите хора в енергията на рода, традициите на предците и става част от общото. Затова ако не си част от рода, общото, ти не знаеш танците, не знаеш стъпките и движенията, които се предават, което веднага си личи и не те допускат до приближения кръг. За това се е изисквало време и доказване на уменията.
В началото на момчето даже не е давано име, защото още не е било ясно дали ще оцелее през трудния път на обучение и дали ще се случи преходът му в света на доказаните мъже. След преминаването на различни изпитания, преборвания, лов, битка и успехи, е даване име на младежа, съобразно неговите постижения. Тогава той е бил приеман от общността и от другите като равен и често чак тогава е имал шанс да създаде семейство.
В някои места в света все още може де се видят такива племенни обичаи, танци с оръжие и мъжки бойни танци.
Античността създава множество модели на игри, преборвания и състезания, като Панкратион, древногръцката борба с удари, е била част и от първите олимпийски игри, като даже Аристотел и Платон са тренирали Панкратион.
Една от теориите за разпространението на бойните изкуства гласи, че войните на Александър, обучени в тракийскяата борба и Панкратион, са предали уменията си във войните в Мала Азия и Индия и от там са пренесени в Китай и цяла Азия.
Бойните изкуства са част от израстването, обучението и бита на мъжете през вековете и това дава силен отпечатък върху начина за разбиране на културата не само като философия, религия или ахитектура, а като сила, войнска чест и завладяване на нови територии.
Бойните изкуства през средните векове
Бойните изкуства са били част от различните слоеве на обществото, където са се практикували различен вид техники или системи, като целта винаги е била една – силно, здраво, издържливо тяло, което се променя съобразно ситуацията, силен дух и ениргия, които да издържат на напора на динамично-променящите се събития и да оцелеят в битка или защита на дома или държавата.
Бойните изкуства са били разделяни и в социален слой и като приложимост и цели.
Бойни изкуства за безправната класа
Обикновенните хора са тренирали борби и преборвани в различент тип и вид в малките селища и в големите градове. От там произлиза и борбата и преборванията на различни празници, които са живи и до днес в цял свят. Имало е и пътуващи борци, които са предизвиквали в различни селища борците от дадения град, и срещу заплащане са премервали сили. Днес тези идеи са превърнати в състезания с ясен правилник и регламент, медали и грамоти, но целта не е подменена, а е останала същата.
Бойни изкуства за средната класа
Това са били бойни изкуства като част от обучението на подрастващите в ясни физически действия, сила, бързана и ловкост, боравене с оръжия, дуели и язденето. Целта е била освен овладяването на четене, писане, смятане и религия, бойните учения да изградят силен и здрав дух в здраво тяло.
Провеждали са се различни състезания по празници и са се офомяли фамилии, които са преподавали в академии по фехтовка, борба, конна езда и свободни борби.
Бойни изкуства за висшата класа
Освен добрите обноски, обучението в изкуствата, природните науки, управлението и теорията на войната, висшата класа се е обучавала и на бойни умения, фехтовка, яздене на кон, стрелба с лък, арбалет, битка с мечове, копия, алебарди, като това калявало характера и давало възможност да се изгради цялостнтна личност, която да може да води уверено другите.
През времето, когато не е имало война, усещането за поддържане на битка и преследване се е осъществявало чрез лова и ловните дружини. Там се е поддържало усещането за подготовка на конете, оръжията, избиране на местност, разпределяне на задачите, целите, кой каква дейност в екипа ще изпълнява, даже е имало и различни състезания, кой отряд от лова ще събере и донесе повече дивеч. Тази дейност и днес е останала като традиция и ловът е останал със същите белези като идея и структура, но модифициран заради огнестрелното оръжие.
Бойни изкуства за военната класа
Мъжът винаги е бил войн и затова, тези, които са усещали силно войнското в себе си, са били отделяни в отделна част и място за обучение и възпитание. В античността гимназиона е бил част от всеки голям град, като това е било мястото за обучение на младежите и мъжете, където в средата е имало голям квадрат тренировъчна площ, където всеки е премервал уменията си с другите. Чували сме за крайните методи на спартанците, които убивали всеки, който не ставал за война, били супер сурови в обучението на децата във военното изкуство и голяма част от тях загивали още при обучението.
Бойното изкуство е било винаги основна част от военното изкуства, наред със стратегията, тактиката и авладяването на бойния дух.
Изобретяването на огнестрелните оръжия довежда до тотални и драматични промени в използването на бойните изкуства от военната класа и те стават важен съпътстващ модел и механизъм на обучение даже и сега в специалните части на военните подразделения.
Бойни изкуства в манастирите
Голяма част от послушниците в манастирите са били оставяни още като деца, и тъй като не всички хора са еднакви, даже и да им се преподава еднакво, те носят в себе си различни качества. Затова част от децата ставали преводачи, превеждали и преписвали книги, други обаче били обучавани да защитават манастира от посегателства, да охраняват манастира или различните пилигримски шествия, както и да се грижат за опазване на богатството.
Сформирали са се в малки армии или даже в големии армии от монаси-бойци. Те са били обучавани и на философията и религията в даденият манастир, но са тренирали различни бойни изкуства, с оръжия или без, да да овладеят тялото, духа и мисълта си, за да осоществят тяхната задача по охрана и предпазване на манастира, книгите и съкровищата му.
Известни са кръстоносците, които са били военния корпус на църквата, а на изток известни са монасите от Шаолин, които са били обучавани в бойното изкуство, пренесено от индия чрез Бодхидхарма, първият монах, основател на Шаолин, като изкуството се е развило в много направления в целия сват, с клонове в Корея или Япония, където Шаолин се казва Шорин и от там бойното изкуство Шорин Кемпо.
Очаквайте продължение!
