Любослав Григоров е сочен за един от големите таланти на българското джудо. Той е настоящ държавен шампион и многократен такъв в различните възрастови групи. Това лято спечели и титлата на Балканското първенство, успявайки да сломи конкуренцията на по-опитни от него състезатели.
На татамито Григоров се слави с непримиримост и себераздаване до последната секунда на схватката. Той е част от новата вълна национали в този боен спорт, която тепърва навлиза при мъжете и жените, и се очаква да бъде гръбнакът на представителния ни тим години наред.
В специално интервю за читателите на Boec.BG Любослав Григоров разказва своя път с гито до момента, за следващите си цели и как се готви за тях, за голямата мечта – Япония, споделя какво е да си млад спортист в България, кой го вдъхновява и още.
„Последните седмици бях на подготовка в Пазарджик с олимпийския медалист Георги Георгиев (б.р. старши треньор на националния отбор). Фокусът ни беше върху техническата част, рандорита и специфични за джудо упражнения. Подготовката ни до този етап е много разнообразна, а сега предстоят лагери и състезания в чужбина, за да сме напълно готови за Европейското първенство за до 23-годишни в Сараево“, започна Григоров.
„Целта ми със сигурност е европейска титла. Очаквам състезанието да е изключително трудно, но харесвам предизвикателството. Относно конкурентите – познавам повечето от тях и все пак гледам да се концентрирам върху моята борба.“
„Разликата между юношите и мъжете е наистина голяма във всяко едно отношение, както физически, така и технически. Конкуренцията определено е доста по-сериозна“, призна националният шампион.
Днешният ни герой има обяснение защо много от неговите връстници се отказват от джудо, макар и да имат талант.
„Джудо е труден и конкурентен спорт. Изисква много усилия, лишения, а също и време за постигане на резултати. Не всеки има търпението и мотивацията да отдаде толкова време на професионалния спорт. Всеки иска бързи резултати“, отбеляза Любослав.
„Най-хубавият ми момент е на Европейския младежки олимпийски фестивал в Гьор. Емоцията на такова състезание определено е различна.“
Григоров е много успешен и в самбо преди да се отдаде на сегашната дисциплина.
„Никога не съм имал колебания. Джудо винаги ми е било повече на сърце, а и там има пространство за развитие, тъй като е олимпийски спорт. Вече 10 години се занимавам с бойни изкуства. Баща ми ме заведе в залата и от първата тренировка спортът ми пасна и така до днес.“
„Хората със сигурност имат голямо уважение към спортистите, отношението им е винаги в положителна насока. Близките ми ме подкрепят и се радват на това, което правя. Следят повечето ми състезания.“
„Джудо за мен е смес между забавление и кариера. Най-важното, което съм научил от него е колко са важни упоритостта и трудолюбивостта.“
Традиционното бойно изкуство е създадено в Япония, а тамошните спортисти са постоянно две крачки пред всички други големи сили в този олимпийски спорт.
„Япония е цел на всеки джудист, защото има много какво да се научи от тяхната школа. С голямо удоволствие бих отишъл там. Японците започват да тренират джудо от доста по-ранна възраст, имат различна структура, а също и доста по-усъвършенствана методика. При нас има много талантливи спортисти, които притежават качествата да бъдат част от елита, но основният ни проблем е липсата на самочувствие“, обяви Любослав Григоров.
Той е част от новата вълна национали, мъже и жени, към които очакванията за успехи са големи.
„Идеята за по-добро бъдеще в българското джудо е мотивираща. Очакванията не тежат, ами даже напротив.“
Младоците са приети радушно от реномираните и опитни наши бойци.
„Янислав Герчев, Ивайло Иванов и Ивелина Илиева са както големи спортисти, така и големи хора. Винаги гледат да ни помагат и подкрепят и имат много какво да ни научат. Радвам се, че ни се предоставят възможности да тренираме с тях и да се учим. Също така съм благодарен на всеки един треньор, който е работил с мен, независимо дали е бил личен или национален селекционер“, призна Любослав Григоров.
Попитан на кого симпатизира и би определил като идол на татамито, измежду всички класни чужденци той посочва българин.
„Силно се възхищавам на Янислав Герчев, който е пример за истински професионален спортист, за начина по който се влага в тренировките и за психиката му.“
Относно това дали му липсват нощния живот и безцелното мотаене с приятели през ваканциите – талантливият джудист на България е категоричен.
„Всички тежки лагери и състезания ми носят повече удоволствие и удовлетворение от тези неща. Забавленията с приятели вървят ръка за ръка със спорта.“
„Извън джудо обичам да прекарвам времето си с близки хора. Харесва ми да гледам и други спортове, като особено любимо ми е UFC.“
„Съветът ми към децата и юношите с първи крачки в залата е да се забавляват повече с това, което правят, да тренират усилено и да преследват мечтите си“, завърши Любослав Григоров.
