Започнал да тренира карате шинкиокушин преди 21 години, днес сенсей Валери Димитров описва каратето като свой живот.
На 14 години се захваща с този спорт, защото като хлапе бил запален по екшън филмите.
„Тогава бяха много модерни филмите с Джеки Чан и Жан-Клод Ван Дам, исках да им подражавам и така започнах.“
16 пъти шампион на Европа, три пъти световен и пет пъти шампион на България, носител на купи от световни и наши състезания, обявяван за спортист на годината на гр. Пловдив, спортист на месеца (Април 2013 за спечелването на 3-та световна титла), избран от всички спортни журналисти в България, единственият каратека в Залата на славата на български спорт (2009 г.)
На 34 години най-добрият български каратека, 4 дан, сенсей Валери Димитров е постигнал всичко в кариерата си, но въпреки това не може да си представи все още да приключи с каратето.
„Предполагам, че ще дойде момент, в което няма да съм толкова време в залата, но на този етап не мога да си представя живота без карате“.
Едно голямо признание за българския каратека от спортуващите шинкиокушин по целия свят е това, че са кръстили една от техниките с крак, използвани в този стил карате на Валери Димитров – „Валери кик“.
„Всеки път обяснявам, че не е мой този ритник, и че не съм го открил аз, а съм го видял от друг състезател. Този ритник е част от техниките в карате, които използваме всички и не съм го измислил аз“.
Но каратеките трениращи шинкиокушин наричат тази техника с крак „Валери кик“, тъй като той често използва този ритник, и то успешно.
Шампионът описва себе си като обикновен човек, който няма по-различно ежедневие от това на всички останали.
„Обичам да прекарвам време с двете си дъщери, със семейството си. Да ходя на кино, нищо по-различно и по-специално от това, което правят всички“.
Ежедневието на Валери обаче се променя преди състезание, когато се налага да прекарва повече време в тежки тренировки в залата.
„Състезанията ми са свързани на първо място с неща, които търся за самия себе си, а не за трофеи и купи. А и искам да мотивирам тези поколения, които са след мен да им дам едни пример да ги амбицирам, за да си повярват, че могат и да продължават“.
Въпреки че за шампиона с опит състезанията вече не са борба за титла, все пак той споделя колко е приятно да се качиш на почетната стълбичка и да чуеш химна на родината си.
„Не мога да го обясня с думи – много е приятно“.
Когато печели първата си европейска титла Валери е бил само на 19 години.
„Тогава още не знаех какво става. А сега при последната европейска титла усещам, че ми става все по-трудно и по-трудно, сигурно и с годините е свързано, но и по-младите състезатели просперират много и ми става все по-трудно да ги догонвам“, споделя шампионът.
Валери не е като останалите шампиони от който и да е спорт. Той е различен не само заради рекордния брой европейски и световни титли. Отличава го преди всичко скромността и човечността. Не търси слава и популярност, а просто прави това, което умее най-добре – да побеждава.
Въпреки 16-те европейски и трите световни титли сенсей Валери Димитров си остава обикновен човек, но с необикновени постижения.
Материалът е на Dcnews.bg
