Кубрат Пулев не е изкарал леко коронавируса преди битката с Антъни Джошуа.
Началникът на Спешното отделение в болница „Софиямед“ д-р Иван Христов сподели, че Кобрата е имал двустранна пневмония пред вестник „Телеграф“ и така потвърди новината на Boec.BG.
Предлагаме ви пространното интервю на колегите с лекаря:
– Д-р Христов, кога Кубрат Пулев се обърна към вас за помощ?
– Той се разболя от COVID-19 в началото на ноември. Оплакваше се от температура и отпадналост, което сериозно наруши неговата подготовка. По-малко енергия, по-малко спаринги, по-малко технически тренировки – обърка се целият му режим. Освен това Кубрат трябваше да има спаринг партньори от Германия и от Швеция, но заради коронавируса те отпаднаха като вариант.
– Защо Пулев потърси точно вас?
– Познавам Кубрат и Тервел от 30 години, отдавна се грижа за здравето им.
– Вие сте лекували също волейболисти, футболисти, атлети, гребци…
– Да, всъщност аз самият 15 години съм бил волейболист, завършил съм спортно училище, преминал съм през спортната школа на Локомотив (Сф). Така че в душата си съм спортист и това ми е слабото място. Когато започнах да работя като лекар, ме търсеха много спортисти. Братята Тервел и Кубрат познавам, откакто бяха пети и седми клас. Бях лекар на боксовия клуб ЦСКА и не само следях здравословното им състояние, но участвах във всички техни тренировки. Двамата израснаха пред очите ми като мои деца и затова ги уважавам, ценя техния труд. Освен това са прекрасни момчета, а не фалшиви родолюбци, както ги обвиняват. Не, напротив. Неслучайно те, както и синовете на Тервел, носят имената на български владетели. Знаете, че Тервел се включи като доброволец в спешното отделение на „Софиямед”, готовност беше изявил и Кубрат. Те са готови да помагат навсякъде с каквото могат и милеят за България.
– Да се върнем към заболяването на Кубрат. Колко сериозни бяха пораженията от COVID-19?
– Започнахме лечение, както при всички, като заболяването имаше благоприятен ход. От проведените по-късно изследвания обаче се установи двустранна пневмония в обратно развитие, което е нещо сериозно за всеки човек, особено ако трябва да се състезава за световна титла. Успяхме да преодолеем острия период, но така или иначе Кубрат излезе на ринга след пневмония и непълно възстановяване.
– Кога за последно го прегледахте?
– В началото на декември преди отпътуването му направихме всички изследвания. Скенерът показа, че е прекарал пневмония, която е в стадий на възстановяване. PCR тестът му беше отрицателен. Въпреки това след подобна инфекция пациентите са с намален физически капацитет. Това според мен се видя и в мача. Кубрат нямаше енергия да движи краката, ударите му бяха по-слаби.
– Имаше ли момент на колебание у него дали да не откаже мача?
– Нямаше. Както казах, той е достоен българин, който не се спира пред нищо. Кубрат нямаше и избор, защото първия път не игра срещу Джошуа заради контузия и знаеше, че трети път няма да го поканят. Имайте предвид, че този мач беше голямата му цел. Той никога не е бил човек, който се плаши от нещо или търси причини да се откаже. В битка за световната титла обаче стресът и напрежението допълнително утежняват нещата. А той се състезава с намален функционален капацитет и без енергия. В този смисъл Кубрат победи себе си.
– Според вас как щеше да постъпи съперникът му Антъни Джошуа в подобна ситуация?
– Вероятно нямаше да се качи на ринга. Това може да го направи само Кубрат. Подобен пример навремето сме имали с друг велик българин – Дан Колов.
– По ваши наблюдения спортистите по-тежко ли изкарват вируса?
– Всичко е строго индивидуално. При всички положения физическото и психическото изтощение увеличават риска за по-тежко протичане.
– Вие лично какво посъветвахте Кубрат преди заминаването му?
– Казах му, че ще играе много под възможностите си. Обясних му, че има риск от понижен капацитет, по-малко енергия, по-слаба концентрация и забавени реакции.
– Какво чувствахте, докато го гледахте?
– Бях неспокоен за него в дните преди мача. После обаче бях горд. Кубрат демонстрира воля. Въпреки че имаше тежки удари, продължаваше да играе и да се опитва да обърне мача. Това може да го направи само един човек, който обича България и обича спорта. И иска да допринесе нещо за позитивното настроение на хората.
– Този мач беше единственият светъл лъч в иначе тревожните новинарски емисии… Което не попречи на бурята от критики след това.
– Смятам, че обидите са неуместни и недостойни .В голямата си част това са коментари на хора, които дори нямат представа от този спорт. Когато критикуваме в социалните мрежи или с чашка пред телевизора, би следвало да се замислим с какво всеки един от нас е допринесъл за страната ни. Кубрат е най-проспериралият ни професионален боксьор. Дори след загубата би следвало да го подкрепяме. Много пъти сме се гордеели с него и ни е карал да се радваме. Хубаво беше, че при посрещането на Кубрат имаше малки деца, които искрено и с чисти сърца показаха подкрепата си. Много възрастни има на какво да се научат от тях.
– И все пак Пулев беше посрещнат като герой.
– Бях сред организаторите на това посрещане, заведох гайдарите. Пред Кубрат се изправи момиченце на 8 годинки, което беше нарисувало картина с българското знаме, и го помоли да тренира бокс в неговата зала. „За да отмъстя за теб”, така му каза. А после цяла нощ е плакало от радост, защото е получило автограф.
– Какво си казахте с Кубрат след прибирането му?
– Когато ме видя, той се се усмихна и каза: „Спокойно, всичко е наред”. Посрещането го трогна и той сподели, че когато губи, човек не знае какво печели. Това са малките неща, заради които си струва да живеем и да се борим.
– Но у вас все пак усещам огорчение от тази загуба.
– Защото знам колко усилия, лишения и тренировки са необходими, за да се изгради спортист от такъв ранг. В този смисъл загубата ме натъжи. Смятам обаче, че Джошуа съзнава, че е победил голям боксьор.
– Смятате ли, че ако Кубрат се беше подготвил пълноценно, изходът от сблъсъка с Джошуа щеше да е друг?
– Убеден съм, че имаше реални шансове да победи. Не бива да забравяме колко опасен е боксът и че се застава очи в очи със смъртта. Ние, лекарите, сме по същия начин, много от колегите починаха, но нашата професия е да помагаме на хората в труден момент. Аз например не съм взимал отпуска, не съм си ходил и вкъщи.
– Как се стигна до това Тервел да се включи да ви помага в болницата?
– Когато тренировките бяха спрени, той ми се обади и ме попита дали може да помогне с нещо. Обясних, че може да помогне в работата на санитарите. Същевременно той успя да повдигне духа на всички и да зареди позитивно персонала. Всички доброволци, включително и Тервел, получиха благодарности от персонала и бяха удостоени от ръководството с грамота за тяхната отзивчивост.
– В тази тежка обстановка сте имали нужда от такава опора.
– Успяхме да овладеем първата вълна, но втората беше подценена и се стигна до тежка ситуация. Огромният брой заболели – не само пациенти, но и медицински персонал, създаде неимоверно напрежение и затруднение. Освен пациентите в болницата се наложи голяма част от пациентите да проследяваме и лекуваме по домовете при постоянна телефонна връзка. Консултирал съм сигурно 500 души. Продължаваме да работим при изключително тежки условия и с цената на много заболели колеги. От 19 лекари в спешно отделение съм останал аз с двама млади колеги. Явно на Коледа и Нова година ще сме в болницата. Докато в един момент заразените лекари започнат да се връщат.
– Как издържате на това напрежение?
– Трудно е, защото всеки пациент оставя у мен следа, страдам и за болните си колеги. Удовлетворение ми носи благодарността на хората. Опитвам се да се разтоварвам психически и да повиша физическата си подготовка сред природата и чрез спорт. След работа греба на Панчарево, по 5-6 км в тъмницата. Понякога в събота и неделя вървя по 7-8 километра, ходя в боксовата зала, правя йога. Някак устоях на вируса и дори ме наричат „извънземен лекар” заради този факт. Единственото положително в тази ситуация е, че намерих много нови приятели с големи сърца. Имам идея да направя Фейсбук страница, в която те да присъстват и когато някой има нужда от помощ, да ги потърси. Когато видях колко добри и благодарни хора има, това ме направи щастлив.
– Кои думи на Кубрат няма да забравите?
– На заминаване той ми каза: „Играя за България”.
