Начало Бокс Георги Стоев: В бокса задна няма

Георги Стоев: В бокса задна няма

Георги Стоев: В бокса задна няма
0

Най-доброто от мен предстои.

Често ме чували някой спортист да казва, че тепърва ще показва на какво е способен. Но когато днешният ни герой ми го сподели, трябва да призная, че малко се позачудих. Изненадах се, защото става въпрос за ОСЕМКРАТЕН шампион на България по бокс!

Моментално се запитах: „Ако най-доброто тепърва предстои, то какво е било това досега?“ А най-интересното от всичко е, че му имам пълна вярва. Георги Стоев може да е един от най-титулуваните български млади боксьори, но жаждата му за успехи е просто… нестихваща.

Роден в София, израства в Бургас и от близо година вече живее в столицата. 18-годишният талант на родния бокс е едно от най-доминантните имена в своята категория. И няма как да бъде другояче, имайки предвид трудолюбивия му характер. Нещо, което не се намира особено често в днешно време.

На Георги му предстои една от най-трудните транзиции – от юношеския към мъжкия бокс. Но това не го плаши. Той е наясно, че за да успее и там, ще трябва да тренира още по-здраво. Успехите от миналото са хубави, но те няма да му помогнат с нищо за в бъдеще.

За прехода от басейна към ринга, за началото и идолите в бокса и за поставените цели и мечти, говори Георги Стоев:

Поредно злато около врата му

Георги, здравей. Къде те намираме в момента?

– Здравейте. В момента съм в София

Разкажи на читатели ни за началото ти в бокса. Къде и кога започна да тренираш, кой и защо те насочи към бокса?

– Започнах да тренирам бокс преди 5 години, а преди това се занимавах с водна топка. Влюбих се в бокса от мачовете на Майк Тайсън. По бокса ме запали един семеен приятел, който е бивш боксьор от поколението на Серафим Тодоров. В началото всичко беше на шега, не съм и предполагал, че ще се състезавам. Започнах да тренирам с моя приятел Ангел, който ме заведе в залата на БК „Победа Бургас“ при Цветан Попов и Радослав Суслеков. Аз съм първият боксьор от моето семейство.

От басейна между въжетата. Как и с какво ти помогнаха годините във водата за по-бързата транзиция към бокса?

– Водната топка ми помогна много, защото ми даде дисциплина и двигателна култура. Но когато сложих ръкавиците разбрах, че това е моето нещо.

Преди няколко седмици завоюва пореден златен медал от Държавния личен шампионат (-91 кг) за младежи. Разкажи ни как протече състезанието и за подготовката ти.

– Подготовката беше на ниво. Наблегнахме на експлозивната сила. Самото състезание мина супер. Играх 2 срещи, който приключих в първия рунд. За съжаление, съперникът ми в третия мач не се качи на ринга и победих служебно.

До каква степен е важно за теб да доминираш над съперника или всичко се свежда до крайния резултат и цвета на медала?

– За мен доминацията над противника и вдигането на моята ръка са еднакво важни. Все пак трябва да е атрактивно за зрителите.

Колкото и успешно да е едно състезание, човек винаги има какви поуки да си извади от него.

– Скоро минавам към мъжете и заради това смятам, че трябва да усъвършенствам всеки един аспект от играта ми.

На най-високото стъпало с Петър Илиев и Борислав Георгиев
Разкажи ни малко повече за тренировъчния процес в БК „Локомотив София“. От колко години си там, кой е твоя треньор, как протичат тренировките?

– Борислав Георгиев е моят личен треньор. В Локомотив съм от една година. За клуба мога да кажа, че се работи изключително професионално. Всички треньори са професионалисти. Тренираме всеки ден, като повечето дни двуразово. Не е случайно, че в последните години доминираме в българския бокс.

Как прекарваш свободното си време и как се постига баланс между училището и ежедневните тренировки?

– Съвместяването им е трудно, но няма как. През свободното си време съм с приятели и семейството, но като цяло се старая да прекарвам повече часове в залата.

Догодина завършваш 153-то Спортно училище „Неофит Рилски“. Мислил ли си какво ще правиш след това?

– На този етап смятам да се занимавам с бокс, защото това е нещото, което искам.

Първо място на „Емил Жечев“

Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди или след мач?

– Аз съм религиозен човек и смятам, че трябва да вървим напред след Бога. Старая се всяка неделя да посещавам църква. Колкото до бокса, винаги преди и след мач се кръстя.

Какви цели си си поставил за остатъка от годината?

– Добро представяне на Европейското първенство и на третия кръг от Държавния личен шампионат и, дай боже, добър старт при мъжете.

Каква оценка си даваш ти за първите ти 5 години в бокса и какво искаш от себе си за следващите 5?

– Предвид постиженията ми съм доволен от себе си, но винаги може и още. Най-доброто от мен предстои!

Интересуваш ли се от други бойни спортове? Било то да ги гледаш или дори практикуваш?

– Да, гледам и други дисциплини, но боксът си е моята страст.

Кой е любимият ти боксьор от миналото и кой от настоящето?

– За мен най-великият боксьор с най-атрактивния стил е Майк Тайсън. От днешните харесвам най-много Тайсън Фюри заради качествата му на ринга и извън него.

На какво те научи боксът за всичките тези години?

– Дисциплина, борбеност… Че задна няма, няма и да има !

И последен въпрос, на кой и за какво искаш да благодариш?

– Най вече искам да благодаря на майка ми. Тя е винаги е до мен и ме подкрепя. Благодаря и на Борислав Георгиев и на всичките ми треньори до сега. Също така и на приятелите ми и близките ми. Благодаря и на Георги и Шефито!