Къс Д’Амато е считан от мнозина за един от най-великите боксови специалисти за всички времена. Освен с откриването и възпитаването на двамата най-млади шампиони в историята на тежка категория – Флойд Патерсън и Майк Тайсън, от него са се учили други значими треньори – Теди Атлас (18 световни шампиони) и Кевин Рууни (треньорът на Тайсън до 88-а година). Той е и изобретател на изключително атрактивния стил, който използват гореспоменатите шампиони – Peek-a-boo.
Той се увлича по бокса като дете и дори записва няколко аматьорски мача в лека категория, но състезателният му път е прекратен бързо от улична свада. Историята раазказва самият той.
„Израснах с бокс. Можех и трябваше да се боксирам. Но се сбих на улицата когато бях дванадесетгодишен. Беше мъж, от тези, които се заяждат с деца, защото знаят, че не могат да направят нищо срещу друг на тяхната възраст. Той нарани лошо дясното ми око. Ослепях с него за дълги години, но в крайна сметка го надвих и накрая дори го гоних.
Развих перде във въпросното око и се принудих да отида при специалист. Докторът ме посъветва да не си правя операция. Той имаше хипотеза, че тялото на човек се лекува от само себе си, стига да има достатъчно време. Според него човешкият организъм е способен да надвие дори и рака, стига да оцелее достатъчно дълго.
В крайна сметка се оказа прав. Отне ми около 30 години, но сега виждам все по-добре. Мога да чета, въпреки че преди време трябваше да гледам написаното от 20 см.
Продължих да се боксирам въпреки зрението си, но когато комисиите разбраха, че Хари Греб се бие със стъклено око, затегнаха контрола и това ме лиши от състезателни права. Но продължих да тренирам и бях доста сносен удряч.“
Историята не е приятна за едно дете в тийндейджърски години, но от нашата егоистична гледна точка, не можем да твърдим, че поне малко не се радваме задето Д’Амато е тръгнал по треньорския път. Патерсън нямаше да е шампион, както и Тайсън вероятно щеше да умре в някоя улична свада или още да гние по затворите. Кевин Рууни нямаше да тренира Вини Паз, а Теди Атлас да възпитава най-младия световен шампион в историята на бокса – Уилфред Бенитез.
Има един неопровержим житейски факт – мъж с талант, на когото е отнета силата, веднъж започнал да разчита на ума и разсъдъка си, обрича себе си на безкрайна слава и именитост. Историята помни много такива примери от всички аспекти на съществуването. Такъв е случаят и с Къс Д’Амато. Докато човечеството се интересува от бокс, той ще седи на пиедестал като един блестящ спортен ум, ментор и философ. Ще завършим историята с негов цитат именно по темата за величието и даването на другите.
„Величието не се измерва с това колко си велик ти, а колко велики стават другите заради теб.“
