Годината е 1988, а часът някъде около 4:00. От Ролс Ройс насред Харлем, Ню Йорк, слиза млад мъж в бяло кожено яке за 800$ и влиза в магазин за дрехи. Дотук няма почти нищо странно и предвещаващо смут. Освен че човекът с Ролс Ройса е най-младият световен шампион в тежка категория Майк Тайсън. Ако дотук лампата ви не е светнала, ще добавим и обстоятелството за нетрезвото състояние на „Железния“ в тази ранна утрин. Нека сега да вкараме в цялата история и мъжа, който смята тази част на Харлем за негова собствена територия. Гангстерът и бивш противник на Тайсън – Мич Грийн.
Двамата се изправят на професионалния ринг две години по-рано в един от малкото мачове на Тайсън, които се изиграват в дистанция. Всъщност Грийн върши доста добра работа през целия мач като не се притеснява да участва в размени с противника си. След последния десети рунд съдите отсъждат победа за „Железния“, което никак не се харесва на Грийн. Той усилено търси реванш, но никога не достига до такъв. Освен загубата, той смята, че е бил излъган от Дон Кинг и е получил много по-малко пари от обещаното.
Нека сега отново да се пренесем в Харлем през 1988г. с пияния Майк Тайсън. Докато той се опитва да си купи дрехи, в магазина нахлува полуголият Мич Грийн, който е получил информация за присъствието на стария си враг. По това време той оглавява улична банда и приема за оскърбление, че „Железния“ си е позволил да стъпи във владенията му.
Тайсън явно е бил в добро настроение, защото накратко обяснява на Грийн защо ще бъде много глупаво от негова страна да търси физическа саморазправа и как точно как последствията ще се отразят на физическото му здраве. Гангстерът все пак решава да продължи конфронтацията. Всичко тръгва в лоша развръзка за него, когато къса тениската на „Железния“. Той отвръща на тази провокация със силен десен, който може би не дава желания ефект.
„Той се олюля, но не падна.“ разказва Тайсън. „Започна да прави странни неща с тялото си, а аз бях прекалено пиян да разбера, че той всъщност е надрусан с нещо психоделично и дори не може да ме удари.
„Тогава прибегнах до техники с крака на Брус Лий, които бях гледал в един негов филм. След един от ритниците той се сгромоляса, а аз се опитах да си тръгна.“
Грийн обаче не се отказва. Изправя се и тръгва след Тайсън, но след нов инкасиран удар, отново се намира на земята. На „Железния“ рядко му се случва да повтаря, затова се качва спокоен в автомобила си. В този момент Грийн, подобно на кофти герой от зомби филм, се приближава и изкскубва страничното огледало на луксозното возило. Това прелива чашата и Тайсън стоварва убийствения си десен ъперкът в брадичката на Грийн. В следствие на удара, състоянието на бандита изглежда толкова зловещо, че Тайсън го мисли за мъртъв.
В крайна сметка това съмнение се опровергава от полицаите, пристигнали на мястото на инцидента. Грийн е жив и здрав, но леко подут. Тайсън пък чупи ръката си, което налага отлагане на мача му с Франк Бруно.
Историята донякъде завършва положително за Грийн. След цели девет години той предявява обвинение и иск за 25 млн. $. Съдът отсъжда в негова полза, но той получава само 45 хил. $. Това не му пречи да извика в съда, че е победил Майк Тайсън.
