Участието и класирането за Олимпийски игри само по себе си се е превърнало в огромен успех през годините. Най-големия спортен форум в света дава възможност на състезатели от всички точки на света да се съберат на едно място в името на спорта и да покажат и обменят умения, защитавайки честта на родината.
И ако олимпийският принцип важи в пълна сила и днес, то при бойните спортове нещата са с една идея по-различни. Честта си е чест, но едва ли съществува боец, било то боксьор, таекуондист или от тази година и каратист, който да не бленува за място на почетната стълбичка.
Боксът и олимпийските игри имат дълго минало. Това, което днес наричаме „красивата наука“, простира своите корени чак до древността.
Някои от най-големите звезди на спорта в последните десетилетия са изстреляли звездните си кариери именно след участие на Игрите. Кубинската школа е чудесен пример за това, че има държави, за които т. нар. аматьорски бокс е далеч по-важен от големите пари и слава на професионалистите.
Ето и Топ 5 на най-титулуваните боксьори, които са оставили своя отпечатък в златната история на петте кръга:
5. Олег Саитов (Русия) – 3 медала (2 златни и 1 бронзов)
- 1996 г. – Злато 67 кг.
- 2000 г. – Злато 67 кг.
- 2004 г. – Бронз 69 кг.
За мнозина руснаци Саитов е най-добрият руски боксьор, който някога е слагал ръкавици. Доминация като неговата е рядко вижадана. В Атлантна и Сидни гази конкуренцията и заслужено стига до първото място. Решава да се пробва за последно и в Атина, където вдига категорията. Там обаче губи на 1/2-финал от бъдещия шампион Бахтияр Артаев.
4. Зу Шиминг (Китай) – 3 медала (2 златни и 1 бронзов)
- 2004 г. – Бронз 48 кг.
- 2008 г. – Злато 48 кг.
- 2012 г. – Злато 48 кг.
Шиминг е смятан за пионер на спорта в Китай и титлата му на най-успешен китайски боксьор не се коментира. През 2004 г. губи на 1/2-финал от бъдещия шампион Ян Бартелеми, но 4 години по-късно печели златото на родна земя. Завършва брилянтната си акриера с ново златно отличие в Лондон, преди да направи голямата крачка към профи ринга.
3. Теофило Стивънсън (Куба) – 3 златни медала
- 1972 г. – Злато 81 кг
- 1976 г. – Злато 81 кг.
- 1980 г. – Злато 81 кг.
Героят на цяло едно поколение кубинци. Човекът, който променя играта не само в Куба, но и в целия свят. Първият боксьор, който печели три златни медала в една категория. На Игрите в Мюнхен през ’72-ра печели първите си три срещи чрез нокаут. Другият финалист не се явява на финала заради контузия. Четири години по-късно в Монреал националният герой отново прегазва конкуренцията, отказвайки румънския си противник на финала. Последният му златен медал идва на Игрите в Москва през ’80-те, побеждавайки представител на СССР във финалната среща.
2. Феликс Савон (Куба) – 3 златни медала
- 1992 г. – Злато 91 кг.
- 1996 г. – Злато 91 кг.
- 2000 г. – Злато 91 кг.
Шесткратен световен и трикратен олимпийски първенец. Савон също е със статут на национален герой, а до ден днешен споровете между поколения кубинци за това кой е най-великият им боксьор продължават. Тежката категория вече е вдигната с 10 килограма откакто неговия предшественик Стивънсън играе за последно. Въпреки това, Савон е считан за боксьора, който разчита повече на умения и финес, отколкото на груба и неподправена сила. Печели и трите финални срещи по точки, но с умопомрачителна доминация. През ’92-ра побеждава нигериец с 14:1; в Атланта размазва канадец с 20:2; а през 2000-та надиграва руснак с 21:13.
1. Ласло Пап (Унгария) – 3 златни медала
- 1948 г. – Злато 75 кг.
- 1952 г. – Злато 71 кг.
- 1956 г. – Злато 71 кг.
Първият трикратен олимпийски шампион по бокс. Името на унгареца е синоним на мощ и сила. Считан от мнозина за най-добрия боксьор на Европа не само за своето време, но и доста след това. На Игрите в Лондон през ’48-ма побеждава петима съперници, като на финала се справя с представител на домакините. 4 години по-късно в Хелзинки повтаря упражнението, доминрайки над всичките си петима опоненти. През ’56-та в Мелбърн достига до златото след три поредни успеха, а малко след това се впуска и в профи бокса.
