Битката за абсолютната титла в тежка категория между Олександър Усик и Тайсън Фюри изглеждаше толкова истинска и близка.
Чакаме няколко години – ще почакаме още. Фюри се оттегли от битката поради дълбока рана, получена по време на спаринг. Не е ясно дали е оправдано да се потиш така на тренировка две седмици преди най-важната битка.
Феновете вече градят конспиративни теории, а нашият текст изглежда стана още по-актуален, въпреки че излезе преди няколко седмици.
Преди пет години всички се влюбиха в Тайсън Фюри. Жив герой от филмите на Гай Ричи, който говореше искрено и с хумор за всичко на света, най-вече за себе си. Излезе от депресията, свали 50 кг и се върна в бокса, когато никой не вярваше в него.
Дори Фюри да не беше възвърнал предишната си форма, това беше едно от най-вдъхновяващите завръщания. Но той се върна: още в третата битка след завръщането си излезе срещу Дионтей Уайлдър, най-опасният удряч на планетата. И в рамките на това завръщане той направи още едно – в 12-ия рунд се издигна след привидно неизбежен нокаут. Велик момент, който всички фенове на бокса едва ли ще забравят.
Съдиите дадоха равенство, за да замъглят малко холивудската история. Но сърцата на мнозинството фенове (дори и американските, които първоначално подкрепяха Уайлдър), се прехвърлиха на страната на Фюри. Той беше може би най-популярният боксьор в света по това време и напомняше на Мохамед Али: отлична техника за тежка категория и жизнена личност извън ринга.
Незавършената история с Уайлдър беше успешно разрешена година по-късно. Фюри се възстанови, натрупа мускулна маса, смачка и нокаутира Бронзовия бомбардировач в седмия рунд. След петгодишно прекъсване Фюри отново стана шампион и се озова начело в дивизията. Оттук започнаха проблемите.
Фюри не бързаше да се връща на ринга. Между победата над Уайлдър и третата им среща минаха 19 месеца – дори като се вземе предвид пандемията, това е много дълго време. Освен това битката се състоя само благодарение на адвокатите на Уайлдър, които принудиха Фюри да се боксира през съда. Иначе никога нямаше да видим най-зрелищната среща между двама от тежка категория, в която и двамата паднаха на пода няколко пъти. Фюри нанесе 150 удара и нокаутира Уайлдър в 11-ия рунд, а след двубоя каза: „Сега без съмнение съм най-великият тежка категория на едно поколение.„
Мениджърът на Усик за Фюри: Накарал е к*чката му да го фрасне с тигана
След това беше Дилиън Уайт – не най-звездният противник, но задължителният претендент за пояса на WBC, на когото Фюри даде шанс, за разлика от Уайлдър. Фюри спря Уайт с остър ъперкът в шестия рунд и обяви оттеглянето си след битката. „Това определено е краят за Циганския крал и аз си тръгвам грациозно. Тази вечер беше прекрасна, но това определено е краят.„
Единствената мисъл тогава беше – защо? Какво ще кажете за битките с Антъни Джошуа и Олександър Усик? Най-великият играч в тежка категория на едно поколение, преминал през невероятно пътуване и победил само един шампион, реши отново да се пенсионира. Както се оказа, не беше решил така. Шест месеца по-късно се завърна на ринга – срещу Дерек Чисора.
Фюри вече победи Чисора два пъти и обеща да помогне на стария си приятел да спечели допълнителни пари за трети път. След шумните приказки за оттегляне от кариерата, това изглеждаше странно – дори цинично. В същото време в тежката категория имаше много претенденти, които биха могли да дадат на шампиона по-конкурентоспособна битка: Джо Джойс, Филип Хъргович, Жилей Жан.
Красивият жест не се получи: в продължение на 10 рунда Фюри яростно победи 38-годишния ветеран, който отдавна няма място в шампионските битки. След това започна цикъл от изявления за потенциални битки с Джошуа и Усик, прекъснати преговори и нови мисли за напускане на бокса. Скоро четенето на новини с името Тайсън Фюри загуби всякакъв смисъл.
Завеса от постоянни обиди, хвалби и откровени измислици работеше за Фюри, докато беше аутсайдер и нападаше верблано шампионите. Дръзкото му поведение плени публиката, а потокът му от съзнание обърка както Владимир Кличко, така и Дионтей Уайлдър.
Но когато Фюри зае тяхното място, това поведение започна да работи срещу него. Сега арогантността и непоследователността изглеждат като опит на човек, уморен от бокса, да седне на колана си, да избегне трудни битки и да спечели колкото е възможно повече пари.
Така че решението да се боксира с ММА боеца Франсис Нгану, а не да обединява всички пояси с друг шампион – Олександър Усик – изглеждаше логично. През пролетта на 2023 г. Фюри нарече Усик боец, средна категория и разчиташе на лесна победа, но в резултат поиска непосилна такса и провали преговорите.
„Когато се върнах в бокса, казах на адвоката си, че искам да спечеля колкото се може повече пари. Не се върнах за титли или нещо друго, а за да осигуря семейството си„, каза Фюри през септември 2023 г.
„Не се интересувам да се боксирам с други момчета (най-добрите в тежка категория), защото съм по-известен от всички тях. Аз съм суперзвезда, те са никой. Аз съм щастлив, но те не са. Имам всичко, което искат, а те не могат да направят нищо по въпроса, освен да се наредят…„.
Но Фюри нямаше да бъде себе си, ако не беше подписал договор с Усик в най-неочаквания момент – месец преди срещата с Нгану, когато феновете вече бяха загубили надежда. Битката беше планирана за декември 2023 г., а Фюри каза: „Усик трябва да се бие през декември, той няма избор… В противен случай той ще наруши договора и ще бъде съден.„
Фюри пропусна само едно – той подцени Франсис Нгану. Той влезе в битката в лоша форма, падна в нокдаун в третия рунд и едва успя да спечели по точки. След кратък двубой от погледи с Усик, той бързо изчезна в съблекалнята без обичайните победни речи.
Не само Фюри се засрами, но и всички фенове на бокса, които гледаха как световният шампион не успя да се противопостави на дебютанта с нищо друго освен дълъг удар в 10-рундова битка. И тогава самият изтощен от битки Фюри наруши договора, с който заплаши Усик и отложи битката им за февруари 2024 г.
Последните пет години от кариерата на Тайсън Фюри могат да бъдат сравнени с някои от филмите на Мартин Скорсезе. В този случай наблюдаваме и невероятния успех и кариерен растеж на героя, а след това същия бърз спад.
Нокдаунът от Нгану е най-ниската точка в кариерата на Фюри, няма къде да пада повече.
Но в последните минути Скорсезе обикновено дава шанс на героите да изкупят греховете си и да се измъкнат от неприятностите, в които са се забъркали. Битката с Усик за абсолютния шампионат е последният шанс.
Андрей Голишев, Sports.ru, превод на Boec.bg
