Носителят на Купа „Странджа” за 2018 година Петър Белберов даде интервю пред БФ Бокс за предстоящата европейска олимпийска квалификация в Париж. Турнирът във френската столица трябва да се проведе от 4 до 8 юни, като се явява единствен шанс за спечелване на квота за боксьора ни в супертежка категория, над 91 кг. 31-годишният софиянец получи контузия на „Странджа” през февруари, като скъса сухожилие и мускул на бицепса на лявата си ръка. Само три месеца по-късно обаче, той е готов да се върне на ринга и да направи атака на квотата за Игрите в Токио.
Петър, как се чувстваш след контузията, която получи на „Странджа”?
– Като цяло добре. Не съм на 100 процента за толкова кратък период от време, но съм готов да играя на квалификацията. Все пак преминах през тежка операция. Става въпрос за скъсване на мускул и на сухожилие. Но важното е, че се чувствам добре.
Психиката ли ще бъде решаваща в този случай?
– Това е много важно, понякога дори е основно. Знаеш, че когато човек има спънки пред себе си, често постига най-силните си резултати. Дай Боже да си взема това, което искам.
Колко важни са оставащите три седмици до квалификацията?
– Много. Вече започвам по-сериозни спаринги да провеждам, за да усетя и как ще издържи ръката ми в бойна обстановка. Предвид че тренирам почти пълноценно, за тези три седмици има голяма вероятност да съм готов. Обнадежден съм, защото и ръката я чувствам добре.
Успя ли да гледаш някой и друг мач на съперниците си в Париж?
– Аз ги знам всички, не само ирландеца, но като цяло всеки един. Играл съм с всеки от тях, познавам ги отлично. Побеждавал съм ирландеца, руснака и арменеца, така че не се притеснявам от това естество. Не съм отскоро в бокса и с по-голяма част от тези имена съм играл. Разбира се, стига да няма някаква промяна, но доколкото знам това е трудно да се направи.
Внася ли ти допълнително увереност това, че си ги побеждавал?
– Това е нож с две остриета. Не е добре да си твърде уверен. Най-важното е да съм концентриран и да вярвам, че мога да се справя, защото вече съм го правил.
Треньорът Жоел Арате каза, че всеки от вас, който се качи на ринга в Париж, има сили за квоти, а оттам и за медал в Токио. Как те карат да се чувстваш неговите думи?
– Вървя стъпка по стъпка. Не искам да гледам толкова напред. Концентрирам се върху мача с ирландеца, а след това ще видим. Нагласям си играта към него. Въпросът е да съм себе си на ринга, когато дойде моментът.
Има ли нещо, което да те притеснява?
– Не. Нямам време да се притеснявам. Минах през тежка контузия, тежка операция, но не чувствам колебания. Влизаш в кошарата и бой, както се казва. Мотивацията и мобилизацията са пределни.
