Боксовите фенове знаят кой е Томи Морисън. Знаят историята му, знаят успехите му, знаят паденията му.
Едно от най-разпознаваемите лица в тежката категория през ’90-те, въпреки цвета на кожата си. Преди двама братя от Украйна да превземат сцената в началото на този век, Томи Морисън е нещо като Лари Бърд на бокса – най-добрият бял боксьор при тежките в модерната история на „сладката наука“.
Ако случайно не знаете кой е този Томи Морисън, то от заглавието трябва да ви е станало ясно, че вече не е между живите. Известен с прякора си „Херцога“, Морисън е чудесен пример за това колко важно нещо е самодисциплината и колко тежко бреме може да е славата.
Но тази статия не е за него. Малцина (или пък мнозина) знаят, че американецът има двама сина, които днес коват своите успехи в най-комерсиалната и най-трудоемката категория в бокса – тежката.
Наследството на „Херцога“ между въжетата можеше да е равнопоставено на това на Ивендър Холифийлд, Ленъкс Люис и когото и друг да е, но не би. Неговото истинско наследство обаче не разочарова, макар и да е далеч от първите страници на бокса. Поне засега.
Трей Липе-Морисън и Джеймс Морисън са синовете на легендарния боксьор, който се спомина през 2013 г.
И двамата правят професионалния си дебют година след смъртта на баща им. Първите им няколко срещи са заедно, но в последните две години тръгват по различни пътища в бокса.
30-годишният Трей е с година по-възрастен от Джеймс. Баткото има актив 16 победи от 16 мача, като всичките от тях са преди финалния гонг.
Джеймс, по-известен като Кендзи, има 17 победи и 2 равни, като само две от победите му не са чрез нокаут.
Интересното тук е, че и двамата са с нормален гард, но никой от тях не притежава унищожителното ляво кроше на баща си. От 2018-та Трей работи с не кого да е, а със самия Фреди Роуч.
„Брат ми удря като муле, има страшна сила в ръцете„, разказва по-малкият Кендзи, който се определя като по-бързия и по-подвижния.
„Стиловете ни са доста различни – Трей предпочита да влиза на размени и да се бие отблизо, докато аз наблягам повече на боя от дистанция и на защитата си“, добавя Джеймс Морисън.
Ако баща им е бил „Херцог“, то тези двамата са „Принцове“. Така е по кралските разписания на запад.
Както споменах по-горе, Трей и Джеймс все още са далеч от големите мачове и чекове. Въпреки почти перфектната им статистика, двамата имат още много път, за да стигнат до осанката на баща им от най-добрите му години.
Но не трябва да бъдете изненадани, ако след някоя и друга година някой от двамата успее да си пробие път до голямата сцена. Има не един и два случая в историята на бокса, в които звездата започва да грее по-късно от обикновено. Вижте Генади Головкин, вижте Бернард Хопкинс или пък Адонис Стивънсън.
Важното в случая е, че и двамата продължават похода на баща им, а докато Джеймс Маккендзи Морисън и Трей Липе-Морисън слагат протектора в устата, величието и споемна за Томи Морисън ще продължават да витаят по всеки боксов ринг и всяка зала.
