Двамата не се срещат в истински двубой – Роки Марчиано прекратява кариерата си няколко години преди Мохамед Али (тогава все още Касиус Клей) да надделее над Сони Листън и да „шокира света“. „Супер битката“ е компютърна симулация, създадена по идея на известния по това време радиоводещ Мъри Уоронър (Murray Woronor). Различни данни на бойците като скорост, сила, издръжливост, както и някои техни слабости са вкарани в компютър, който чрез формули трябва да определи изхода от срещата.
Предисторията
По това време двамата боксьори са единствените в тежка категория, които могат да се похвалят с цифрата 0 на графата си за загуби. Светът се вълнува изключително много от идеята за среща между двамата.
Али не се е състезавал от две години, тъй като през 1967г. титлите и състезателните му права са отнети, заради отказа му да замине за Виетнам като част от американската войска. Той е недолюбван от огромна част от „бяла“ Америка, както и от доста цветнокожи в страната. Ще се превърне в герой чак след няколко години. Положение му рязко го противопоставя на другата крайност спрямо Марчиано, който се възприема от американците като „Голямата бяла надежда“ от 50-те.
Известни промоутъри стигат дотам да му дадат огромната сума от 4 млн. долара (около 30 милиона в днешни дни) за да се завърне срещу Али и да затвори голямата уста на младия шампион. Роки обаче отдавна е качил 35 кг. над състезателното си тегло и отказва.
Когато Уоронор им отправя офертата, двамата се съгласяват, главно заради финансовия аспект.
Рингът се превъща в снимачна полощадка
Двамата ще изиграят 70 рунда по една минута, за да се използват кадрите за създаването на „Супер битката“. Марчиано сваля над 20 кг. преди снимките да започнат. Спарингите им се състоят главно от удари в тялото и изключително рядко в главата. Клинчовете също са почти изключени. Въпреки леката игра, егото на шампионите периодично взима превез и атаките им се изострят. Репортери свидетелстват как Али, с неговите светкавични леви прави, принуждава Роки да отстъпва, мърморейки си „Господи, това момче наистина е бързо!“. Марчиано също не си поплюва и при един от рейдовете си атакува ръцете на Али, а след това завършва с десен в слънчевия му сплит. Али пада на земята и отказва да продължи снимките, докато не му дадат 2000$ кеш. Парите не успяват да облекчат подутините, които Роки му оставя и това си проличава на вечерята в същата вечер – Али изпитвал трудности да вдигне солницата си.
Двамата се сближават много, докато заснемат фиктивния си двубой. Подтикнат от расовите борби на Али, Марчиано споделя и лошите белези от неговото семейно минало на италиански имигрант. За годините, в които за Америка, италианците са били определяни като „расата на джебчиите“.
По това време в САЩ избухват размирици в много райони населени с чернокожи. Али вижда шанс двамата да променят нещо и да „разтърсят света“. Дори предлага на Роки да направят обиколка с автобус в най-проблемните райони. Черното момче и „Голямата бяла надежда“. Марчиано се съгласява, но никога не успява да спази обещанието си, както и да види „Супер битката“ на бял свят.
Няколко седмици след като двамата се разделят, Марчиано претърпява единствената и последна загуба в живота си. Самолетът, с който лети, катастрофира и той, както и пилота, загиват на място.
Изходът
Самата симулация се пази в дълбока тайна и се извършва във вечерта преди да се излъчи по света.
Интересът е огромен. Записът се гледа в над 1500 избрани кина в Америка и Европа като генерира над 5 млн. долара (35 млн. в днешни дни). Уоронър изкарва пет различни изхода от битката. Показани са само два. Може би като провокация към публиката, „Супер битката“ показана в Америка, завършва с победа за Марчиано, който нокаутира Али в 12-ти рунд. В записа, предназначен за Европа, победител е Али с ТКО заради аркадите на Роки.
По-късно Али ще опише чувствата си към Роки с думите:
„Той е единственият, който щеше да ми създаде проблеми на ринга. Битката ни беше фалшива, но приятелството ни стана истинско.“
