Дойде и края на нашата поредица, посветена на тренировъчния режим на Олександър Усик. Първите две части се отнасяха за кардиото, баланса и когнитивните умения на украинеца и бяха изпъстрени с нетрадиционни методики. Днешният материал ще погледне към може би най-традиционната част от тренировките му, свързана с развиването на чисто боксовите му умения и на силата. Разбираемо, тук упражненията, както и инвентарът сa по-установени, но все пак има някои неща, които Усик прави по различен и интересен начин.
Започваме с най-известния на човечеството боксов уред – негово Величество чувалът. Няма боксьор, който да не тренира на него и великият Усик не прави изключение. Тази част от тренировката развива силата и мощността на удара. Понякога Усик го ползва без ръкавици, което също не е рядка практика, като цели да заздрави дланите и китките си.
В рефлексите и координацията си Усик е всепризнат магьосник. В предходните материали показахме как той ги развива без помощта на боксови уреди. Разбира се, нищо нямаше да се получи, ако не ползваше и тях.
Бързата боксова круша. Любителите, които не са ползвали това чудо, могат да се подведат по клипчетата на боксьори, че упражнението е елементарно. Но веднъж изправили се пред крушата, разбират колко координация се изисква за да я удариш няколко последователни пъти, камо ли да правиш неща като от видеото на Усик. Освен координацията се развива и издръжливостта на раменете, тъй като ръцете са високо горе през цялото време.
Топката за рефлекси. Това е друго оборудване от аресенала на „Котката“, с което всеки начинаещ в залата е по-вероятно да се обеси, октолкото да успее да пласира няколко поредни удара. Както говори името, топката служи за да развива рефлексите. Координацията и ритъмът също са от ключово значение, особено когато ударите с ръце се съчетават с движението на краката. Усик е толкова добър, че използва топката и за развиване на дефанзивното движение на главата.
Лапите. Друга абсолютна класика от боксовиата тренировка. На лапи най-добре се научават комбинации, както и се развива защитата, тъй като освен, че може да върне удар във всеки момент, треньорът срещу теб вижда и къде се появяват проуки, когато състезатялят атакува.
Когато изключим уредите, Усик разчита на боят в сянка и спарингите. Боят в сянка е едно от основните занимания на всички световни шампиони като някои от тях го нареждат на едно от първите места по значимост за подготовката им. Служи за изграждане на представа за положението ти на ринга, заучаването на различни комбинации и усещане за точната последователност на пласирането им. Усик също ползва и помощ за боя в сянка. Няколко мъже се редуват да тръгват към него с протегнати напред ръце, последователно от две, три или четири страни, а той ги избягва чрез движение с крака и отклони. Това имитира атакуващият противник и методите за отбягването му, а паралелно с това и оставането в подходяща дистанция за контраатака.
Огромно значение за подготовката на Усик естествено имат и спарингите. На видеото можете да видите как той тренира срещу двама противници, което е по-скоро забавление, октолкото честа практика. Ако изключим моментното му емоцинално състояние, повлияно от войната в родината му, както и лагерът за мача на Джошуа, където той отказа редица боксьори, украинецът се слави като неособено агресивен към тренировъчните си партньори. Това впрочем понякога се проявява и по време на битките му. В интервю след двубоя си с Джошуа, той се обърна към всички, които го опрекваха, че е изпуснал да нокаутира съперника си в 12-и рунд:
„Защо сте толкова кръвожадни? Има победа, всичко е наред. Защо е необходимо човек да падне? Той има приятели, роднини, майка и баща.“
Силата на удара, разбира се, се развива и с вдигане на тежести. За бокс се препоръчват упражнения, които развиват експлозивността, защото тя е в основата на мощния удар. Напоследък е модерно да се използва терминът „кросфит упражнения“. Въпреки че такова нещо не съществува, тъй като кросфитът обединява набор от упражнения, измислени далеч преди този модерен тип тренировка да се зароди, признаваме самия термин за доста удобен. Усик използва именно движенията, съставляващи една кросфит тренировка, примесена с някои упражнения, които специфично разивват мощта на удара като изтласкването на единия край на лост от рамо.
С този материал поредицата ни завърши. В заключение можем да кажем, че ровейки се в различни писмени и видео източници, разбираме защо Усик изненада мнозина специалист като спечели титлите на Джошуа. Този човек е изключително работлив атлет, който с разнообразните си методи развива равносилно както физиката, така и ума и психиката си. Това го подготвя не само за спортната част от бокса, но и за менталната нагласа, която на моменти е дори по-важна от физическата, тъй като боксът не е само спорт.
Боксът е и война, а Усик е може би нейният най-съвършен воин.
