Георги Николов: В кикбокса трябва да ти идва отвътре, за да си успешен

„С вяра и упоритост всичко се постига“

Това е рецептата за успеха, без значение колко трудно може да изглежда в началото.

Днешният ни герой е дългогодишен състезател на столичния боен клуб „Friends“, където и до ден днешен не спира да осъвършенства уменията си в кикбокса. В края на 2021-ва той завоюва и златен медал (-67 кг) от Държавното първенство по кикбокс в стил К-1, което се проведе в Пловдив.

Георги Николов е доказателство за това, че бойните спортове могат да дадат много, безобразно много. Стига да знаеш какво точно искаш.

Той е чудесен пример за това, че човек може и да е сам на ринга, но за да бъде успешен на него му трябва екип и съотборници, които да да го подкрепят. Когато го потърсих за интервю, първоначалната и първичната му реакция бе ‘Защо аз? В залата имаме далеч по-заслужили момчета…‘

И най-вероятно е точно така. Но аз исках да направя интервю с Георги, защото той олицетворява две от най-важните ценности, които бойните изкуства учат – смиреност в победата и намирането на красотата в процеса!

Като човек, който има честта да познава днешния ни герой лично, мога да кажа само едно – пожелавам на всеки от вас да познава поне един човек като него.

Георги, здравей. Къде те намираме в момента?

– Намирате ме вкъщи, ж.к. Люлин, София.

Разкажи на читателите ни за началото ти в кикбокса. Къде и кога започна да тренираш, кой те насочи към спорта?

– Тренирам в БК „Friends“. Насочих се сам, с цел да мога да реагирам по-адекватно в определени ситуации.

2021-ва завърши много силно за теб – злато от Държавното първенство по кикбокс в стил К-1. Как протече подготовката за надпреварата и самото състезание?

– Подготовката мина по възможно най-добрия начин. От развоя на самото състезание също не мога да се оплача. Съперниците ми също бяха добре подготвени и станаха хубави битки. Стигнах до извода, че ако искам да съм конкурентноспособен на най-добрите състезатели, то ще трябва много да променя играта си.

Кикбоксът е изключитлено сложен и труден спорт, а като всяка друга бойна дисциплина, често пъти е и неблагодарен. Как би го рекламирал на някой, който се двоуми дали да започне да тренира?

– Както казва един от треньорите ми „Боя изгражда!“ Ако не ти идва отвътре, каквато и реклама да се направи, човек няма да се задържи и да успее не само в спорта, а в каквото и да е.

Разкажи ни малко повече за клуба, в който тренираш? От колко време си там, кой е твоят треньор, как протичат тренировките?

– В клуба съм почти от създаването му. Още малко и ще станат 10 години. Треньори са ми Деян Топалски и Александър Георгиев. Тренировките протичат най-разнообразно както в група, така и индивидуално.

Как се запали по бойните спортове?

– Запалиха ме треньорите. Идеята на клуба, хората и ценностите, които са ми дали бойните спортове са това, което ме държи в залата и до днес.

Суеверен ли си? Имаш ли ритуали или обичаи, които изпълняваш преди мачове?

– Не, не съм. Не е като да имам толкова много мачове, но винаги ходя да тичам вечерта преди каквато и да е  изява, за да съм по-на центъра, както се казва.

Интересуваш ли се от други бойни спортове? Било то да ги практикуваш или само да ги гледаш?

– Следя ММА и бокс. Първото съм го практикувал преди клуба да мине изцяло в насока кикбокс.

На какво те научи кикбоксът за всичките тези години?

– Научи ме, че с вяра и упоритост се постига всичко. А ако го правиш и не само за себе си, шансовете да ти се получат нещата се увеличават многократно.

Кой е твоят идол в кикбокса, било то от миналото или настоящето?

– Нямам такъв. Има хора, които ме радват с уменията си на ринга и държанието си вътре и извън него. Не малко от тях са активни и вече неактивни наши бойци.

Какво си пожелаваш за 2022?

– Да съм здрав! За останалото ще намеря начин да си го взема.

На кой и за какво искаш да благодариш?

– На Началника, че ме е поставил в позицията, в която се намирам и на всички хора, които ми помагат по пътя!