От времето на античността погледът от олимпийския връх е символ за тоталния успех на един атлет. Хиляди години по-късно, с връщането на олимпийското движение игрите отново се превръщат в нарицателно за абсолютния спортен връх. За мястото, на което стъпват най-силните, най-ловките, най-бързите, най-съобразителните и…най-смелите. Няма случаен олимпийски шампион и няма олимпийско злато.
Бойните спортове в олимпийската програма не са изключение от това отдавна установено правило. Борба, джудо, таекуондо, бокс, карате – всички техни шампиони са показали изключителността на човешките възможности. Мнозина от тях обаче продължават своя боен път и след постигането на олимпийската си мечта. Защото битките за тях са нещо повече от метал. Те са начин на живот, който надхвърля олимпийския цикъл и закономерно се материализира в друго усилие и ново предизвикателство.
В света на ММА – ултимативното изпитание за боеца, мнозина от имената, които сте срещнали на ринга или в октагона са с богато олимпийско минало. Подбрахме някои от имената, които сме наблюдавали в смесените бойни изкуства, а преди това са защитавали успешно цветовете на родината си там, където всички спортни погледи гледат към Олимп.
Йоел Ромеро
Да, атрактивният кубинец, който стряска опонентите си със сърце, сила и мощни контри е сребърен медалист по свободна борба от игрите в Сидни през 2000-та година. Той направи успешна кариера в UFC, изправяйки се срещу едни от най-солидните бойци в дивизията. През годините феновете често го разпознаваха и като чудесен танцьор, който създаваше настроение на откритите тренировки преди големи събития на UFC. Лекар разказа за него в подкаста на Джо Роугън, че е истинска мистерия за медицината, защото след получена контузия по време на мач, травмата му изчезнала изцяло, докато стигнал болницата.
Хидехико Йошида
Японецът е златен медалист по джудо от игрите в Барселона през 1992-а година и бивш съсстезател по ММА от златната ера на Прайд в Япония. Йошида остана известен с двата мача срещу легендарния Хойс Грейси. В първия Йошида успя да заеме доминираща позиция, в която задуши Грейси. След като реферът прекрати срещата Хойс твърдеше, че не е загубил съзнание и резултатът не отговаря на реалността. При втората среща бразилецът доминира и успя да победи. Хидехика има и мач срещу Мирко Кро Коп, който обаче губи с нокаут още в началото на срещата.
Сатоши Иши
Иши е олимпийски шампион по джудо от игрите в в Пекин през 2008-а година. След това стартира професионална кариера в ММА. Една от първите му срещи е срещу митичния Фьодор Емеляненко. За съжаление на японеца губи битката с много тежък нокаут, от чийто физически последствие се възстановява дълго. Сатоши живее доста години в Хърватия, където тренира при Милко Кро Коп. Подготвя се и при известния БЖЖ инструктор Джон Данахър. Българският боец Никола Дипчиков разказа преди време интересна история, при която по време на лагер е успял да събори Сатоши неколкократно, което е ядосало японеца. Когато Дипчиков обяснил на Иши, че е практикувал джудо и самбо и това му помага в борбата, Сатоши отговорил, че е олимпийски шампион по джудо, а незнаещият Дипчиков започнал да му се извинява, за да запази авторитета му.
Ронда Роуси
Ронда направи изключително успешна кариера в UFC, след което уморена от битките се оттегли в семейното си ранчо с друг боец от света на ММА – бившият атлет от тежка категория на организацията Травис Браун. Ронда е бронзов медалист по джудо от игрите в Пекин през 2008-а година. Бекграундът й не е трудно да бъде разпознат с оглед на изключително солидната игра в клинч, атрактивните амплитудни хвърляния и подсечки, както и запазената марка – армбар (Джуджи-гатаме) от всевъзможни позиции. След прекъсването с ММА битките, Роуси се отдаде на кариера в кеч шоутата в САЩ. Ронда е тренирала джудо дълго време при един от най-уважаваните граплинг инструктори в САЩ – Гокор Чивичян. Гокор е легенда със стотици битки в различни формати. Днес той притежава огромна академия в Калифорния, в която се практикуват различни бойни спортове.
Хенри Сехудо
Сехудо е сред най-продуктивните атлети в историята на бойните спортове от гледна точка на резултати. Хенри е олимпийски златен медалист по свободна борба от игрите в Пекин през 2008-а, а впоследствие става шампион в две различни теглови дивизии на UFC. Сехудо става професионален боец 5 години след като печели олимпийското злато и за по-малко от 2 години успява да натрупа опит, статистика и авторитет, които да го вкарат в UFC. Най-големият момент в кариерата му идва след като побеждава Деметриус Джонсън. В кариерата си Сехудо е успял да нокаутира силни бойци като Доминик Круз и Ти Джей Дилашоу.
Сара Макман
Сара прави нещо историческо, превръщайке се в първата американка, която печели сребърен медал на игрите в Атина през 2004-а година. През 2011-а тя започва да се състезава в ММА и след шест поредни победи получава покана за участие в UFC. Вторият й мач в организацията е срещу Ронда Роуси, който не успява да спечели. Кариерата й впоследствие е низ от загуби и победи, но американката си създава репутация на корав и уважаван опонент, с който всеки тряббва да се съобразява.
Кайла Харисън
Кайла Харисън е олимпийска златна медалистка от Рио 2016-а, която успя бързо и успешно да транзитира към смесените бойни изкуства. От 2018-а до момента Харисън има 16 битки, от които 15 победи. Единствената загуба, която разваля хармонията на безупречната й статистика беше нанесена съвсем скоро от Лариса Пачеко – боец, който Харисън е победила два пъти в предишни двубои. Олимпийската джудистка се състезава във веригата PFL, но въпросителните относно евентуална миграция към UFC преследват олимпийската шампионка почти постоянно.
