Възходите и паденията в живота са като контузиите в професионалния спорт – неизбежна част от играта. Някои се радват повече на положителните емоции, докато други са призвани да търпят по-тежката страна на съдбата. Но всеки от нас има своите добри и лоши дни. Тайната, поне според мен, е в това да се радваме, колкото се може повече на добрите си часове и да извличаме възможно най-много поуки от лошите.
„Слънчевите дни нямаше да са специални, ако не беше дъждът“.
И ако в ежедневието ни „палачинката постоянно се върти“, то в професионалния спорт това се случва ежеминутно. В един момент можеш да губиш с 0:3 на полувремето, а след това да изравниш за 6 минути. Може да влизаш в последната четвъртина с 20 точки пасив, но в крайна сметка да спечелиш мача.
В бойните спортове нещата се променят буквално за секунди. Не един и два пъти сме ставали свидетели как боецът, който изглежда, че има пълен контрол над събитията, губи концентрация за миг и триумфът отива в противоположния ъгъл. Или как един напълно обречен удар попада по най-ненадейния начин и променя не само мача, но и кариерата на даден състезател.
Но за какво ви ги говоря всичките тези неща? Сигурен съм, че по-запознатите от вас са пределно наясно с това. Днес си на върха на света, утре си на дъното. Максима, която по перфектен начин описва последните три години от живота на Хорхе Масвидал.
В последната седмица 37-годишният американец влезе в новинарските емисии не с представянето си в клетката, а с простотията си извън нея. Масвидал нападна колегата си и бивш съотборник и приятел Колби Ковингтън. Масвидал и негови хора причакаха „Хаоса“ пред ресторант в родния на Хорхе Маями и стана каквото имаше да става.
На Колби му липсва зъб от голямата му уста, а Масвидал ще трябва да се изправя пред съда и да оправдава действията си пред жури. Масвидал никога не е бил и няма да бъде звезда от калибъра на Конър Макгрегър, но и той като ирландеца започва да прави повече шум извън Октагона, отколкото в него.
И ако Макгрегър може да бъде извинен с несметното си богатство и с наследството, което остави, то за Масвидал няма логично обяснение. Бившият претендент за титлата на UFC в полусредна категория се спуска много стремглаво по пързалката, от която може и да няма връщане. Конър разби бус, счупи телефон на фен, нападна възрастен човек в бар, на няколко пъти бе арестуван по най-различни обвинения. Но въпреки това, сега в коридорите на UFC витае идеята „Всеизвестния“ да се бие за титлата в лека категория.
За Масвидал подобен компромис няма как да бъде направен. А всичко бе толкова различно…
През 2019-та Масвидал нокаутира Дарън Тил насред Лондон, след това се саморазправи с Леон Едуардс в подобен случай на този с Ковингтън. Няколко месеца по-късно Хорхе записа най-бързия нокаут в историята на UFC, пращайки Бен Аскрен в страната на сънищата за 3 секунди. Последва и мач с Нейт Диаз – за пояса „Най-лошо коп*ле на земята“. В рамките на 8 месеца Хорхе записа три от най-значимите си победи в цялата си ММА кариера. Превърна се в най-горещото име (или поне едно от тях) в света на смесените бойни изкуства.
След първото тримесечие на 2022 г. нещата изглеждат така: Масвидал загуби последните си три мача, два от които бяха за титлата. Камару Усман го надви чрез единодушно решение, а след това го нокаутира брутално. 2022-ра също не започна по най-добрия начин за Масвидал, който бе тотално надигран и доминиран от Ковнгтън (50-44).
Този бизнес е безмилостен, както всеки друг може би. Нещата се случват прекалено бързо дори за най-бързите. От човек, който бе в положение да извива ръцете на UFC с исканията си за по-високи хонорари, сега Масвидал е изправен пред угрозата повече да не се бие. Съдбата му е в ръцете на американската съдебна система. Дори да му се размине никой не може да каже кога ще го видим отново в клетката. Срещу кого би могъл да се завърне? Има ли сили за нов щурм на титлата? Все въпроси, които имат силно изразен отрицателен отенък.
И ако „наказателната акция“ на Масвидал срещу Ковингтън е неговото своебразно дъно, то би следвало, че оттук нататък американецът отново ще тръгне нагоре. Имайки предвид обаче напредналата му възраст и почти сигурното проточване на делото, то нищо чудно наистина да сме видели всичко от него.
