Монголия ликува с пореден сумист от тяхната страна, който се изкачи до най-високия индивидуален ранг в сумото – „йокодзуна“. Това е Терунофуджи Харуо.
29-годишният боец беше избран за 73-я „йокодзуна“ в историята на този древен спорт. Монголецът е и петият представител на тази държава, който се изкачва до най-високия индивидуален ранг. Преди него това сториха великият Асашорю (между 2003-2010 година), Хакухо (от 2007 година насам), Харумафуджи (между 2012 и 2017 година) и Какурю (между 2014 и 2021 година). Интересното е, че през 21-и век е имало само 7 сумисти с ранг йокодзуна, от които именно петимата от Монголия, Мусашимару (1999-2003) от Американска Самоа и само един японец – Кисеносато (2017-2019).
Терунофуджи Харуо направи пореден феноменален турнир, губейки единствено от Хакухо на големия летен турнир в Нагоя. С тези 14 успеха и само 1 поражение, но напълно заслужено беше издигнат в най-високия индивидуален ранг с оглед факта, че откакто се завърна, Терунофуджи спечели три титли на императора.
Припомняме, че преди известно време от Boec.bg предположихме, че най-вероятно ще се стигне до такъв развой на нещата.
През август 2020 година монголецът се завръща на дохьото от лекуването на много тежка травма, изненадвайки всички и печелейки „Нагоя Башо“.
Джантулгун Ган-Ердене, известен с прозвището си „Терунофуджи Харуо“, държеше втория по сила ранг – „озеки“ от 2015 (до към края на 2017 година) след като спечели „Нацу Башо“ 2015, нанесяйки и първа загуба от 36 срещи на великия шампион Хакухо по пътя за титлата.
Ужасяваща контузия, която налага операции и на двете му колена го изважда от спорта между 2017 и 2018 година като той дори мисли за отказване.
Завръщането му на дохиото е феноменално. Терунофуджи тръгва от 5-а дивизия – „Джонидан“, печелейки 7 от 7 победи. Изкачва се до „Санданме“, но след 6 успеха в 7 срещи влиза в третата по сила дивизия. В „Макушита“ участва в три турнира, като в първите два приключва с баланс от 6 успеха и 1 поражение, а третия го печели след 7 поредни победи, което го изкачва във втората по сила дивизия – „Джурьо“, където печели още в първия си турнир (13 успеха и 2 поражения). Две надпревари по-късно той вече е при най-добрите – в „Макуучи“, печелейки и втората си купа на императора, още в първия си турнир.
Още при навлизането му в сумото – през 2011 година, Терунофуджи демонстрира таланта си след като след само 25 турнира влиза при най-добрите, тези в дивизия „Макуучи“. В цялата история на японското сумо само двама други сумисти са се изкачили в йерархията по-бързо от Терунофуджи. Това са великите шампиони и носители на най-висок ранг – „йокодзуна“ – Асашорю и Таканохана– след 23 турнира.
Успехът му не беше случаен и, за да го докаже още повече, той спечели надпреварите през този март – „Хару Башо“ и през май – „Нацу Башо“, с което оформи 4 купи на императора в своята кариера.
