Ангел Ангелов: Самбото ще се развие много в следващите пет години
Българският национал по самбо Ангел Ангелов даде специално интервю за Boec.BG само дни след геройското му представяне на Световното първенство в Ташкент, Узбекистан. Състезателят и треньор на СК „Джудо и Самбо ЦСКА“ достигна до петото място в една от най-тежките категории на шампионата на планетата – до 71 килограма.
Ангелов, който е бронзов медалист от световно първенство по самбо от 2020-а, остана на крачка от медалите, но достойното му представяне заслужава да бъде помнено и разказвано с години напред – той успя да изиграе пет двубоя с тежка контузия на коляното, като спечели в три от тях.
– Всички много се гордеят с теб и постижението ти, но ти как оценяваш представянето си?
– Смятам, че представянето ми като цяло е добро, но винаги може и да е по-добро. За мен винаги е било важно да бъда поне в челната тройка.
– Още в първата среща получи контузия. Разкажи ни какво се случи и как успя да изиграеш останалите четири схватки.
– Още в първата среща ударих сериозно коляното си, когато опонентът ми от Украйна ме повали. Това се случи в първите 25 секунди и веднага усетих сериозна болка. Най-вероятно става въпрос за скъсване. Адреналинът, треньорът ми и отборът ми много ми помогнаха, за да изиграя следващите срещи. Психиката и волята ми също! Все пак отидох да дам най-доброто от себе си.
Само няколко дни след като Ангелов даде интервю пред медията ни, стана ясно, че той е играл на световното първенство със скъсани връзки на коляното.
– Какво мислиш, че не достигна на отбора ни, за да имаме повече медали то това световно първенство?
– Смятам, че не ни достигна единствено късмет, защото всички бяхме подготвени, натренирани и като цяло се чувствахме добре. Но в спорта всичко се случва и всички са на състезанието, за да побеждават. Надявам се, че другия път ще е различно в положителна посока.
– Става ли конкуренцията все по-висока в самбото?
– Конкуренцията е наистина на много високо ниво и смятам, че в бъдеще ще стане още по-висока, като се има предвид, че самбото влезе в семейството на Олимипийските спортове! Това беше най-силното Световно първенство, на което сме били и всички бяха подготвени!
– Как успяваш да се подготвиш за такова състезание и да си треньор едновременно?
– Успявам, благодарение на моя клуб, който страшно много ми помага и ме подкрепя във всичко. Опитвам се да ставам по-рано, за да тренирам с националния отбор преди тренировката с моя клуб. Всичко е въпрос на желание и воля!
– Кое е по-трудно за теб – да си треньор или състезател?
– И двете неща си имат своите трудности, но смятам, че да си треньор е по-трудно. Там трябва да си психолог, педагог и какво ли още не.
– От скоро си и баща. Това мотивира ли те повече, или отнема от фокуса ти върху тренировките по самбо?
– Моят син ме мотивира да бъда по-добър, по-успешен. Искам да съм пример за него и той да е горд с мен! Той е моята мотивация, радост и любов. Колкото и изморен да се прибирам, той ми дава още сили да прекарам времето си с него.
– Като част от СК ЦСКА ти тренираш заедно с Ивайло Иванов. Помага ли ти това за повишаването на нивото на твоята игра?
– Определено тренировките с Ивайло ми помагат. Благодарение на тях си вдигнах силата и качеството на играта. Двамата винаги се борим на хиляда процента! Той е един страхотен професионалист и аз често се допитвам до него за определени етапи от подготовката му. Борбите с него са уникални… Тежки и нито крачка назад. Благодарни сме, че имаме такъв състезател в нашия отбор! Той ми помогна много за това световно.
– Какво предстои за теб от тук нататък в професионален план?
– Първо трябва да разбера какъв точно е проблемът с коляното ми и как да се справя с него. Разбира се, имам нужда да прекарам време заедно със семейството ми след такова състезание. Тренировките са чак след това и ще видим какво ще предстои догодина.
– Как виждаш развитието на самбото в България и по света в следващите пет години? Виждаме, че вече се организират турнири с големи наградни фондове, в които ти самият беше поканен.
– Вярвам, че самбото ще се развие много в следващите пет години и ще настигне джудото като конкуренция и наградни фондове, тъй като стана олимпийски спорт. Мисля, че в България имаме голям прогрес, защото имаме страхотни треньори и талантливи деца. Имаме ново ръководство, което прави и дава всичко възможно за развитието на самбото в България.
– Кое е най-важното нещо за един млад състезател, ако иска да се развива в такъв суров спорт и да постига успехи като теб?
– Един млад състезател, който иска да се занимава с този спорт, трябва да се труди, да има хъс, търпение, воля, и мечти. Трябва да следва мечтите си и никога да не се отказва, колкото и трудно да му се вижда. Упорит ли си, трудолюбив ли си, мечтите ще се сбъднат! Аз го вярвам и знам, че е така!
– Кои са хората, които най-много те подкрепят в твоите битки на тепиха и извън него?
– Хората, които ме подкрепят са моето семейство, моят клуб, невероятният човек с главно „ч“ Стоян Саладинов, моите приятели, и разбира се страхотният треньор, без когото успехите на България нямаше да ги има, Васил Соколов.
