Виталий Сулима е на 48 години и е едно от най-популярните имена в украинските бойни изкуства. Освен треньор по джудо той е и уважаван международен съдия. До месец февруари живее в 75-хилядния град Покровск, в който в момента е трудно да се каже колко души са останали.
От Международната джудо федерация представиха разказ на Сулима за трудностите в последните седмици.
„Видях неща, които никой човек не трябва да вижда. Войната не е само смърт, тя е унищожител на мечти и щастие“, споделя Виталий.
„Много хора напуснаха града. Исках да остана по-дълго, там е моят дом. Когато децата ти нахълтат ужасени през вратата тичешком, тогава осъзнаваш, че е дошъл моментът да заминеш.“
Останали са без вод, газ и ток.
„През април успях да се свържа в телефонна връзка с Флорин Ласкау, главният съдия на Международната джудо федерация. Така успяхме да напуснем страната.“
„Нищо не може да опише ужасите, ще сънувам кошмари цял живот. Трябва да благодаря на моето джудо семейство, че ни измъкна. Ние сме едно голямо общество и семейство, това е реалност, а не мит“, признава съдията.
Виталий и семейството му имат нужда от три дни и половина да стигнат до границата с Румъния. Там получават подслон и място, където да отпочинат и да се опитат да не мислят за ужаса.
„За мен бъдещето е гъста мъгла. Не мога да спра да мисля за сестрите и родителите ми. Те все още са в Украйна.“
„Толкова ми се иска никой да не загива, а по света да цари единствено мир и любов“, допълва Сулима.
