Стойка Петрова: Единственото сигурно за 2019 г. е сватбата ми (ВИДЕО) | Boec.BG - онлайн медия за бойни спортове
Начало Бокс Стойка Петрова: Единственото сигурно за 2019 г. е сватбата ми (ВИДЕО)

Стойка Петрова: Единственото сигурно за 2019 г. е сватбата ми (ВИДЕО)

Стойка Петрова: Единственото сигурно за 2019 г. е сватбата ми (ВИДЕО)
0

Стойка Петрова със сигурност е един от спортистите, които ни карат да се чувстваме горди българи през 2018 г. Националката ни по бокс стана европейска шампионка при 54-килограмовите и много малко не и достигна и за световния връх, като си тръгна от шампионата в Индия със сребро. Петрова приключва годината само с една загуба. Днес бе наградане за „Спортист на месец Ноември“, а в четвъртък ще бъде и сред 10-те най-добри спортисти на България. Всичко това прави завръщането и след близо две години заради контузия – феноменално. Годината за нея бе белязана не само от успехи на ринга, но и от скъп момент в личния живот. През месец юни, по време на награждаването и като европейска шампионка, нейният приятел Борил й предложи брак и тя каза „Да“. Стойка сега не иска да прави планове за медали и първенства, включително и за Олимпийските игри в Токио през 2020 г., а желая да обърне внимание на човека до нея и заедно да организират предстоящата сватба. Ето какво сподели още за Boec.BG: 

 

Изпращате една много специална година, така ли е?

Да, точно така. Изпращам една специална година. След дълго отсъствие успях да се завърна по един доста добър начин.

Годината беше доста емоционална в личен, и в професионален план?

Да ви кажа честно,  в личен план е с по-силни емоции, отколкото в състезателен план. Може би в състезателен план имам рутинна и опит, докато в личен го нямам  и това ме зарадва много (б.р. Стойка Петрова говори за предложението за брак, което получи по време на награждаването си на Европейското първенство по бокс в София). 

Това предложение за брак даде ли ви допълнителен заряд в тренировките и за успехи?

Самото предложение не, но човекът до мен ми дава тези емоции. През цялата година той успя да прегрлътне това пренебрегване. Знаете ни сме постоянно в лагери и по състезания, и той остава някъде в сянка… или когато намеря време за него, така да го кажем. Но той търпеливо изчака. Сега мисля да му се реванширам и да му обърна повече внимание.

Тази година беше особено натоварена за вас…

Със сигурност  – да, но и не само за мен, а за целия отбор. Имаше две големи първенснва – европейско и световно.

Приключвате 2018-та само с една загуба. Това е голямо постижение!

Така погледно – да. За жалост и с  тази една загуба. Защото ако беше без нея, щеше да е най-добре. Знаете, всеки се стреми към максимални резулатати. Златото беше максимумът и съжалявам, че не се случи. От друга страна, радвам се все пак, защото среброто не е никак малко.

Бяхте ли подготвени за условията, с които се сблъскахте на световното първенство в Индия – храна, въздух, съдийство?

Честно казано, затова отидохме по-рано, за да се аклиматизираме. Дали сме успели – не знам, може би не, защото по-голямата част от отбора с разболя. Почти всички бяха болни и това със сигурност допринесе за развитието на срещите. Съдийството не искам да го коментирам, защото аз не мога да променя нищо. Лично за мен не е имало ощетяване, това си е реалният резултат.

Може ли да се каже, че това е било най-тежкото първенство, на което сте присъствала?

Не. Всяко едно първенство си е тежко, само по себе си. Знает – първо е борба с кантара, за да влезеш в категория. Един качва, друг сваля. Ние сме на директни елиминации, няма ме втори шанс. Дали си добре, дали ти се играе, никой не те пита.

Върнахте се в големия спорт след контузия, имаше ли момент на колебания дали да запомнете отново?

Да, имаше със сигурност. Преди всичко здравето е на първо място. Направих няколко опита във вътрешни първенства, но виждах, че не се възстановявам и когато един състезател не е 100 процента готов, няма какво да търси в елитния спорт. Спомените ми са за турнира „Странджа“  през тази година, когато аз играх почти с една ръка. Изпитвах много дълго колебание. Затова искам да благодаря на лекарите, които ми помогнаха. Много други хора около нас спортистите остават в сянка, но са много важна част от екипа. Състезателят е оръдието на цяла една система.

Сигурно има много хора, които са ви подкрепяли и са ви давали кураж?

Затова не изброявам поимено, защото се пропусна някой – ръководство, треньори, приятели, семейство… 

Контузия ли ви кара сега да не гледате много напред, да не искате да правите планове за Игрите в Токио през 2020 г.?

Със сигурност това е една част, която допринася за това. Знаете обаче, че аз пропуснах едни Олимпийски игри и това по друга причина. Искам просто нещата да вървят стъпка по стъпка. Когато нещата се случват, ние показваме резултати.

Какво си пожелавате за 2019-та?

Преди всичко – здраве. И не само за мен, но за всички. Предстоят ми едни хубави празници, изпълнени надявам се с много положителни емоции. Кратка почивка. Като определят каланедара, ще се адаптираме. Единственото, което ми е ясно, е че през юли месец ми предстои сватба и ще се фокусирам върху подготовката за нея.