Още малко и ще приветстваме 2019 г. Изтичащата 2018-та не бе никак слаба откъм бокс, но има още много какво да се желае. След като преди няколко седмици ви подготвихме с три сблъсъка, на които вярвам доста от вас ще се зарадват, сега ви представяме нови три, които също биха ни накарали да вперим очи в екраните и да гледаме в захлас красивия спорт.
Ерол Спенс-младши, 28г. (24-0-0), САЩ – Терънс Кроуфърд, 31г. (34-0-0), САЩ
Мач, който се „пече“ от година и половина. И двамата са шампиони и любимци на американската публика, а от финансова гледна точка едва ли някога ще успеят да заработят повече. Всеки казва за себе си, че е номер едно…Време е!
Ерол Спенс-младши грабна титлата на IBF през 2017г., когато победи Кел Брук в родния му Шефилд. Тогава всички говореха колко добре се справя Брук с боксьори с обратен гард, но истината бе друга. Тази година направи две лесни защити на титлата си – Ламонт Питърсън и екипът му прекратиха двубоя след 7-ия рунд, а Карлос Окампо издържа точно един рунд и се озова на земята. Нападението му е методично и се възползва от всяка една грешка на противника. Лявото му кроше е оприличавано на бомба, която рано или късно избухва.“Истината“ умее да се отдръпва назад изключително бързо когато е пласирал десен прав и боксьорът отсреща реши да му върне ляв прав. Няма най-големия разтег, но комбинациите му са абсурдно точни и силни. Обича да малтретира тялото на „събеседниците си“ и усети ли, че е нанесъл добро попадение, се впуска напред в опит да довърши започнатото…21 нокаута от 24 мача! Изключително добре сложен като физика и благодарение на обратния си гард пласира удари в най-неочакваните моменти за противниците си.
Терънс Кроуфърд е шампион на WBO в полусредна категория, въпреки че има едва 4 професионални мача във визитката си в тази дивизия. „Пъпката“ прочу името си в леката и супер леката категория, но в средата на 2018г. се качи в полусредната, за да вземе титлата на Джеф Хорн с технически нокаут в 9-ия рунд. След това се подигра и с Хосе Бенавидес и сега чака следващата жертва. Американецът е от онзи тип боксьори, които са толкова уверени в себе си и уменията си, че на моменти изглежда странно и дори трагично. За противниците му, естествено. Кроуфърд е с обратен гард, но умее чудесно да го сменя и притежава много сила в горната част на тялото си. Защитата му се гради на много движение на главата и в кръста (нормално за по-леките дивизии) и получи ли удар, го връща максимално бързо. Прекрасно знае силните си страни и на моменти дори изглежда незаинтересован в битката, защото малцина се осмеляват да стоят в „телефонна кабинка“ с него и да пробват силата си.
Васил Ломаченко, 30г. (12-1-0), Украйна – Майки Гарсия, 31г. (39-0-0), САЩ
Битката за определяне на краля в леката категория. Ако се опази от контузии и всичко е по план, Ломаченко ще държи 3 от 4-те титли в дивизията, а четвъртата е притежание именно на Гарсия. Хората искат един шампион и трябва да го получат. Точка!
„От сега нататък ще наричам Ломаченко – „No Mas-chenko“, защото той кара противниците си да правят най-забраненото нещо в бокса- да се предадат“, бяха думите на великия боксов специалист и треньор Теди Атлас. Преди две седмици украинецът грабна втора световна титла в лека категория, побеждавайки по точки Хосе Педраса. Наистина каквото и да се каже за Ломаченко ще бъде излишно. И малко. Неподражаем и уникален стил, който би докарал до сълзи всеки, който се изправи срещу обратния гард на Лома. В 4 поредни свой мача [Николас Уолтърс (26-0-1), Джейсън Соса (20-1-4), Мигел Мариага (25-2-0) и Гилермо Ригондо (17-0-0)] „Номасченко“ спечели след като от отсрещния ъгъл развяха бялото знаме. Спорно е да се определи дали краката или ръцете на Лома са по-бързи. В дефанзивен план Лома може горе-долу… всичко – ескиважи, подлагане, сайд степ. Последното го е перфекционирал и именно от там следват убийствените му контра атаки. За човек тежащ около 60 кг има страшна сила и умее да стоварва и двете си ръце от всякакви ъгли върху бързо движещи се субекти, чиито единствен вариант остава да потърсят клинч или да бягат надалеч.
Шампионът на WBC в лека категория реши да качи две дивизии нагоре и да търси слава срещу значително по-големия (6 кг, 9 см височина и 10 см разтег) Ерол Спенс-младши. Мнозина смятат тази битка за предрешена и аз също съм на това мнение. Хубавото е, че дори при очертаващата се загуба от Ерол Спенс, Майки Гарсия със сигурност ще се върне в своята категория и ще си остане единствения човек, който може да се опълчи на Ломаченко. 4 от последните 6 победи на американеца от мексикански произход дойдоха след изиграването на всичките 12 рунда, което показва, че Гарсия има въздух в себе си и за късните рундове и не се отказва. От техническа гледна точка, Гарсия прави всичко по учебник – знае кога да контрира с лявата и кога с дясната, никога не „подсказва“ на противника как и с коя ръка ще атакува и пуска точно толкова удари, колкото сметне за достатъчно. 7 от 39-те му победи са срещу съперници с обратен гард, а и Гарсия е на професионалния ринг вече 12 години. Въпреки че е малко по-нисък от Ломаченко, американецът разполага с по-голям разтег, което неимоверно много би му помогнало в моментите, когато реши да почине малко от директния си стил.
Кел Брук, 32 г. (38-2-0), Англия – Амир Кан, 32 г. (33-4-0), Англия
Положението тук е сега или никога. Най-добрите моменти и на двамата са зад гърба им, но това далеч не означава, че мачът няма да е изпълнен с динамика и качество. Сблъсъкът трябваше да е случи преди години, но и през 2019 г. ще има сериозни комисионни.
Амир Кан се завърна под прожекторите през 2018г., постигайки две коренно различни победи – един рунд срещу Фил Ло Греко и единодушно решение срещу Самюел Варгас. Кан призна, че предпочита да се срещне с Терънс Кроуфърд, но разумът говори съвсем друго – 1) Кан е много далеч от „Пъпката“ и ще бъде наказан лошо; 2) ще прибере далеч повече пари от сблъсък с Брук. „Крал Кан“ вече не е този боец, който беше преди 3-4 години, но пък и резервоарът му не е толкова изчерпан. В двубоя си срещу Варгас англичанинът бе изпратен в нокдаун във втория рунд, но в оставащите рундове показа много добра защита и издръжливост, имайки предвид факта, че Варгас атакуваше. През по-голямата част Кан игра от заден крак и пускаше много добри контриращи удари с дясната ръка, които „бутаха“ колумбиеца назад и го караха да преосмисли плановете си. Тази стратегия може би се дължеше на натрупаната „ръжда“ по себе си, но Амир демонстрира, че няма проблеми да се защитава в ъгъла, да се бие в центъра или да обикаля по периферията на ринга. Нещо, което рядко се виждаше в най-добрите му години.
Кел Брук също направи два мача през 2018г. и също като Кан не впечатли. Трябва обаче да се спомене, че той претърпя две тежки операции на очите и това няма как да не изиграе роля в представянето му на боксовия ринг. Наречете го инстинкт за самосъхранение. На 3 март победи Сергей Рабчанка за два рунда, а на 8 декември победи с единодушно решение Майкъл Зерафа. Какво съвпадение само! След мача му със Зерафа много от феновете останаха разочаровани и се питаха колко живот още има в кариерата на Брук, но за мен истината е, че на Брук му трябва голямо предизвикателство, за да покаже истинските си способности. Да, в големите си мачове срещу Головкин и Ерол Спенс бе нокаутиран, но казахстанецът тогава беше в топ формата на живота си, а американецът тепърва навлизаше в най-добрите си години. Просто Зерафа не е нито „GGG“, нито „Истината“. Реакциите и рефлексите на Брук в последния му сблъсък не бяха на нужното ниво, но си мисля, че това също се дължи на „ръжда“ и е абсолютно поправимо. На 8.12 Брук може и да беше забравил ескиважите в съблекалнята, но попаденията му бяха далеч по-акуратни и ангажиращи от предишни години, когато „Специалният“ разчиташе повече на количеството, отколкото на качеството.
Comment(2)
Comments are closed.