Световният шампион по бокс Антъни Джошуа разказа спомените от детството си в Нигерия. Звездата в тежка категория се сеща с усмивка за безгрижните години, когато блясъкът и светлините на прожекторите изглеждат твърде далечни и илюзорни.
Британската медия Sky Sports се свърза с Джошуа и го върна назад във времето.
Кой е най-ранният ти спомен с бокса?
– Помня как влязох в залата и си казах: „Боксът е лесен спорт.“ Уви, голяма грешка. Излязох насинен, главата ме болеше. Братовчед ми ме прибра вкъщи, аз просто се проснах на пасажерската седалка до него. Нямах сили дори да разговаряме. Тогава научих ценен урок и не съм подценявал бокса повече.
А най-щастливият ти момент от детството?
– За мен беше страхотно, че цялото семейство беше неотлъчно заедно. Чичо ми беше в съседната къща, а през две други наши близки. Постоянно е имало роднини около мен и съм усещал тяхната любов и подкрепа.
Какво имаше често у вас на масата?
– Знаете Нигерия не е от най-напредналите държави. Африкански храни. Най-обикновеното – ориз, зеленчуци, варива…
А за какво съжаляваш от тези години?
– За нищо. Бяха спокойни и безгрижни времена. Какво повече му трябва на човек?
Как се забавлявахте?
– Гледахме телевизия. Помня колко интересен беше сериалът „Свежият принц от Бел Еър“ (б.р. комедия от 90-те години, 6 сезона). Семейството се събираше и се смеехме заедно. Аз идолизирах образа на Уил Смит. За мен той беше пример за подражание.
Какъв искаше да станеш, когато пораснеш?
– Полицай, пожарникар… човек в униформа. Научени сме да уважаваме тези хора, професиите им са много отговорни. Като малък се виждах като един от тях. Те имат сила, правят добрини на хората – така ни казваха.
