Начало Бокс Джон Съливан – последният и първият шампион (част 2)

Джон Съливан – последният и първият шампион (част 2)

Джон Съливан – последният и първият шампион (част 2)
0

Продължението на историята на първия и последен световен шампион по правилата на бокса с голи кокалчета Джон Съливан.

Двама са боксьорите, които са обвързани със славата на “Бостънския здравеняк” като световен шампион. Това са Чарли Мичъл и Джейк Килрейн.

В края на 1883г.  Съливан се изправя срещу Мичъл, който е шампион на Британската империя. Британецът е с натурални килограми за средна категория и излиза на ринга около 20 кг. по-лек от Съливан, но го сваля на пода в първи рунд. В четвърти обаче полицията се намесва и прекратява срещата.

Пътищата на двамата ще бъдат обвързани дори и в смъртта им, но въпреки обещанието за реванш те се разделят за известно време.  

През 1887г. Джейк Килрейн е обявен за световен шампион след като побеждава именит англичанин. а след мача му е връчен сребърна световна титла.

Феновете на Джон Съливан не признават това звание и на своя глава също го обявяват за световен шампион като му представят един от най-скъпите колани в историята на спорта. Името на Съливан е изписано с 397 диаманта. Цената за изработката е 10000$, което се равнява на около 270000$ в днешни пари. Върху пояса личат флаговете на Великобритания, САЩ и Ирландия.

Годината, от която започва царуването на “Здравеняка от Бостън”, според привържениците му, е 1882г.

Преди да разрешат спора кой точно е истинският световен шампион, пред Съливан седи още едно предизвикателство – старият му съперник Чарли Мичъл.

Англичанинът на няколко пъти се появява в публиката на мачове на “Бостънския здравеняк” за да го предизвиква публично, а пред пресата не пропуска възможност да заяви, че американецът се страхува от него.

Желанието му за възмездие  се осъществява чак през 1888г.  Срещата е насрочена под правилата на “Лондонската награда”, но тъй като боевете с голи ръце са забранени в редица държави, двамата изпитват затруднения с намирането на терен за битката си. Барон Густав Ротшилд приютява срещата на територията на своя замък – Лаверсин във Франция, въпреки че на държавно ниво, подобни събития са противозаконни.

 Мичъл получава възможно най-големия ринг и това му позволява да бяга от значително по-едрият Съливан. Друг прийом, който използва е да пада на земята при всяко съприкосновение, което му е позволено по правилата на “Лондонската награда”. Срещата продължава 39 рунда и над три часа под бурен дъжд. На края е обявено равенство. Веднага щом напускат замъка, всички замесени в организацията са арестувани от френската полиция. Мичъл лежи няколко дни в ареста, а Съливан е освободен бързо и се измъква заради американското си гражданство,

Двубоят ще бъде запомнен и  с безпрецедентен куриоз. След мача, група заможни англичани, впечатлени от представянето на Мичъл и удържането на равенство срещу непобедения, световно известен Съливан, връчват на сънародника си шампионски колан. На него са изобразени портретите на двамата бойци, а до тях флаговете на родните им държави, върху които гордо стоят  лъв и орел – символите на Англия и Америка. Това е и единственият колан връчен при подобни обстоятелства.

“Представен на Чарли Мичъл за галантната му битка с Джон Съливан за световно първенство, завършила с равенство в 39-ти рунд”

Така най-сетне се стига до първия мач за защита на световна титла и последният такъв, проведен по правилата на голите кокалчета “Лондонска награда”.

Джон Съливан срещу Джейк Килрейн.  

Интересът към двубоя е извънземен. За първи път вестниците в страната отразяват не само срещата, но и подготовката на двамата бойци. Пресата спекулира и за мястото, където ще се проведе тя, защото боеве с голи ръце все още са незаконни. 

Съливан обаче има един проблем – алкохолът. Треньорът му редовно трябва да го издирва из кръчмите на градчето в което се подготвят за срещата. Спортните статии твърдят, че когато “Здравеняка” се запие, из улиците наоколо се чували хора да викат “Съливан отново се отвърза!”

Въпреки перипетиите, денят на мача наближавал. 

Никой не иска властите да прекратят толкова голямо събитие и конспирацията около локацията е пълна. Желаещите да наблюдават срещата са откарани със специални влакове до Ричбърг, Мисисипи. Щастливците са 3000 и заплащат солено за честта да наблюдават мач за световната титла, но двамата съперници не разочароват.

Любопитно е, че в ъгъла на Килрейн е добре познатият на Съливан – Чарли Мичън, който удържа на обещанието си, дадено по време на общия им престой в ареста във Франция, че двамата ще се срещнат отново.

Мачът е насрочен за изумителните 80 рунда. Припомняме, че рундът свършва тогава, когато един от двамата бойци падне на земята.

В 40-ия рунд Съливан повръща на пода и мнозина смятат за невъзможно да се възстанови и да извоюва победа. Но той го прави и в 75-ия рунд от ъгъла на Килрейн хвърлят кърпата. 

Така последният шампионски мач по правилата на “Лондонската награда” завършва.

Ръката на Съливан е високо във въздуха и от арената на този епичен сблъсък, започва ерата на ръкавиците и боевете по правилата на Маркизът от Куинсбъри. 

Пътят, който днес минава покрай мястото се казва”Съливан-Килрейн”

Историята на първата боксова суперзвезда взима остър завой след като Съливан се отдава на алкохола и не се бие в следващите три години. През 1892г. защитава титлата си с вече облечени ръце. Губи пред тълпа от 10000 зрители от “Джентълменът Джим” Корбет. 

Вече възрастният Джон Съливан представя Джак Джонсън минути преди той да се превърне в първия чернокож световен шампион

Когато започва да изпитва финансови затруднения, Съливан продава диамантите от шампионския си пояс. Все пак той стъпва на крака и се занимава с различни дейности като дори отказва алкохола.

Умира на 59 годишна възраст. В същата година си отива и друг джентълмен от ерата на голите кокалчета – съперникът му от дъждовния мач във френския замък Лаверсин Чарли Мичъл…