Начало Бокс Никой не светеше по-ярко от „Неоновия“

Никой не светеше по-ярко от „Неоновия“

Никой не светеше по-ярко от „Неоновия“
0

На 5-ти февруари 2021-ва година си отиде бившият световен шампион в тежка категория и златен медалист от Олимпийските игри през 1976 г. Леон Спинкс.

В историята на „сладката наука“ има десетки по-добри боксьори от американеца. Това обаче няма никакво значение, защото мнението ни е субективно. Спинкс се е боксирал във времена, в които финансовата страна на бокса не е била това, което е днес. Времена, в които определящо е било дирята и историята, която оставяш зад себе си.

Embed from Getty Images

А стъпките на Спинкс светят в тъмните коридори като неонова реклама от ’70-те и ’80-те на миналия век. Точно като прякора му – „Неоновия“.

Роден в Сейнт Луис, САЩ, Спинкс добива популярност в пределите на собствената си държава през 1976 г. Тогава Леон печели златен медал от Игрите в Монреал в лека тежка категория. По-малкият му брат, Майкъл Спинкс, се качва на най-горното стъпало на същите Игри, доминирайки в средната дивизия.

Няколко месеца по-късно Леон прави дебют при професионалистите. Печели 6 от първите си 7 срещи, като единственият му неуспех се оказва равен срещу Скот Леду. Това, което следва за 25-годишния Леон, едва ли и той самият си го е представял в най-смелите мечти.

Мохамед Али, който е шампион на Световния боксов съвет по онова време, решава да се изправи именно срещи Спинкс. Срещата се организира, а съвсем очаквано опитният шампион е сочен за твърд фаворит.

Но това, което се случва на ринга през далечния 15-ти февруари 1978 г. в Лас Вегас, завинаги остава в историята. „Неоновия“ побеждава чрез неединодушно решение след изиграването на пълните 15 рунда. Въпреки че коефициента му за победа е оценен на 10, Спинкс успява да да сътвори две нечувани до този момент неща.

Той се превръща в първия боксьор, който успява да вземе световните титли на Мохамед Али на ринга и в същото време става най-бързият световен шампион в историята на тежката категория (след само 8 мача).

Двубоят печели приза за „Изненада на годината“ и до ден днешен си остава сред най-шокиращите резултати. Подобно на Тайсън – Дъглас, Люис – Рахман и Джошуа – Руис.

След гръмката си победа, усмивката на Спинкс придобива легендарен статут. Липсващите два предни зъба обикалят всички спортни медии по онова време, а в шеговит стил той заявява:

„Аз не съм най-великия, просто съм най-новия“.

Очаквано, реваншът между двамата е моментален. И докато първият мач е наблюдаван на живо от едва 5300 зрители, то втората среща събира тълпа от 72000 фена. Световен рекорд за 1978 г.

Този път срещу Али се изправя не толкова мотивиран и отдаден на прекалено много купони Спинкс. В неговия антураж е самият Мистър Ти, който обаче не му носи късмет и царуването му приключва няколко месеца след изненадващия триумф.

Спинкс никога повече не успява да сграбчи световното злато. Още един път е претендент за световната титла, но Лари Холмс го нокаутира през 1981-ва. След това Леон слиза в полутежката категория, но и там не успява да стане световен шампион.

Embed from Getty Images

Окачва ръкавиците през 1995 г., губейки 5 от последните си 8 срещи. И той както много други преди него, прахосва парите си и остава разорен. Няколко години работи като чистач, за да се издържа. Има проблеми и с алкохола.

През 2012 г. е диагностициран с церебрална атрофия на мозъка. Това е цената, която войните на ринга и в клетката плащат, за това че ги боготворим в продължение на десетилетия.

През 2011 г. се заселва за постоянно в Лас Вегас с жена си, където 10 години по-късно ще тръгне на последното си пътешествие.

„Възможността чука на вратата един път. Човек никога не знае дали ще получи нов шанс“.

Остави твоят коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.