На 5-ти февруари 2021-ва година си отиде бившият световен шампион в тежка категория и златен медалист от Олимпийските игри през 1976 г. Леон Спинкс.
В историята на „сладката наука“ има десетки по-добри боксьори от американеца. Това обаче няма никакво значение, защото мнението ни е субективно. Спинкс се е боксирал във времена, в които финансовата страна на бокса не е била това, което е днес. Времена, в които определящо е било дирята и историята, която оставяш зад себе си.
А стъпките на Спинкс светят в тъмните коридори като неонова реклама от ’70-те и ’80-те на миналия век. Точно като прякора му – „Неоновия“.
Роден в Сейнт Луис, САЩ, Спинкс добива популярност в пределите на собствената си държава през 1976 г. Тогава Леон печели златен медал от Игрите в Монреал в лека тежка категория. По-малкият му брат, Майкъл Спинкс, се качва на най-горното стъпало на същите Игри, доминирайки в средната дивизия.
Няколко месеца по-късно Леон прави дебют при професионалистите. Печели 6 от първите си 7 срещи, като единственият му неуспех се оказва равен срещу Скот Леду. Това, което следва за 25-годишния Леон, едва ли и той самият си го е представял в най-смелите мечти.
Мохамед Али, който е шампион на Световния боксов съвет по онова време, решава да се изправи именно срещи Спинкс. Срещата се организира, а съвсем очаквано опитният шампион е сочен за твърд фаворит.
Но това, което се случва на ринга през далечния 15-ти февруари 1978 г. в Лас Вегас, завинаги остава в историята. „Неоновия“ побеждава чрез неединодушно решение след изиграването на пълните 15 рунда. Въпреки че коефициента му за победа е оценен на 10, Спинкс успява да да сътвори две нечувани до този момент неща.
Той се превръща в първия боксьор, който успява да вземе световните титли на Мохамед Али на ринга и в същото време става най-бързият световен шампион в историята на тежката категория (след само 8 мача).
Двубоят печели приза за „Изненада на годината“ и до ден днешен си остава сред най-шокиращите резултати. Подобно на Тайсън – Дъглас, Люис – Рахман и Джошуа – Руис.
След гръмката си победа, усмивката на Спинкс придобива легендарен статут. Липсващите два предни зъба обикалят всички спортни медии по онова време, а в шеговит стил той заявява:
„Аз не съм най-великия, просто съм най-новия“.
Очаквано, реваншът между двамата е моментален. И докато първият мач е наблюдаван на живо от едва 5300 зрители, то втората среща събира тълпа от 72000 фена. Световен рекорд за 1978 г.
Този път срещу Али се изправя не толкова мотивиран и отдаден на прекалено много купони Спинкс. В неговия антураж е самият Мистър Ти, който обаче не му носи късмет и царуването му приключва няколко месеца след изненадващия триумф.
Спинкс никога повече не успява да сграбчи световното злато. Още един път е претендент за световната титла, но Лари Холмс го нокаутира през 1981-ва. След това Леон слиза в полутежката категория, но и там не успява да стане световен шампион.
Окачва ръкавиците през 1995 г., губейки 5 от последните си 8 срещи. И той както много други преди него, прахосва парите си и остава разорен. Няколко години работи като чистач, за да се издържа. Има проблеми и с алкохола.
През 2012 г. е диагностициран с церебрална атрофия на мозъка. Това е цената, която войните на ринга и в клетката плащат, за това че ги боготворим в продължение на десетилетия.
През 2011 г. се заселва за постоянно в Лас Вегас с жена си, където 10 години по-късно ще тръгне на последното си пътешествие.
„Възможността чука на вратата един път. Човек никога не знае дали ще получи нов шанс“.
