В последните години на боксовата сцена се нароиха куп световни шампиони. Във всяка дивизия има четири титли на главните боксови федерации – WBC, IBF, WBO, WBA. Но всяка от тях връчва и второстепенни колани, което всява допълнително хаос в шампионските листи. Така се стига до куриоза в лека категория, където в момента WBC имат двама техни шампиони – Джордж Камбосос и Дейвид Хейни.
До 60-те години всеки шампион се е считал за „безспорен“, тъй като тогава е имало само една титла. С течение на времето обаче организациите, ръководещи спорта, нарастват, а с тях и носителите на колани.
Няма да коментираме дали тази ситуация е полезна, или по-скоро вредяща на спорта, но ще се опитаме да внесем яснота в цялата бъркотия с титли, шампиони и претенденти.
Обединен шампион
Даден боксьор се счита за обединител на титлите, когато спечели поне два от четирите основни колана. Най-скорошната битка за обединение беше Шакур Стивънсън срещу Оскар Валдес.
Безспорен шампион
До 2004 г. за безспорни са се считали шампионите на трите организации – WBC, IBF, WBA. В същата година е призната и още една титла – тази на WBO.
Ранглистите, които изкарва всяка една от въпросните федерации, са доста шарени. В Топ 10 на някои от тях няма да видите имената на Тайсън Фюри, Дилиън Уайт или Дионтей Уайлдър. За сметка на това, доскоро Кубрат Пулев беше претендент за титлите на Антъни Джошуа.
Тези обстоятелства, както и политическите игри между мениджърите, правят изключително сложно спечелването на всички четири колана. От 2004-та година насам имаме едва шест безспорни шампиона – Олександър Усик, Терънс Крауфорд, Джош Тейлър, Джърмейн Тейлър (пенсиониран), Бернард Хопкинс (пенсиониран) и наскоро мексиканската звезда Канело Алварес.
Линеен шампион
Това съвсем спокойно може да се определи като най-ценната титла в бокса и единствената, която може да се проследи чак до 19-ти век и първият ѝ носител – Джон Съливан.
Накратко, „линеен“ е човекът, който е победил човекът, който е победил човекът (The man who beat the man, who beat the man). Тук няма колан, това е по-скоро призвание. Не е нужно в даден момент да държиш всички пояси, които си отнел от даден боксьор, за да се считаш за линеен шампион. Титлата се прекъсва, ако шампионът не загуби званието си на ринга и се счита за овакантена, докато някой друг не придобие световно признание.
Такъв е случаят на Тайсън Фюри, който победи Владимир Кличко, а след това беше лишен от всичките си пояси, но все още се счита за линеен, тъй като възобнови кариерата си.
Подобен сценарий се разиграва и при Ивендър Холифйилд. Той е линеен, както и безспорен, след като побеждава Бъстър Дъглас, който пък открадва титлата на “Железния” – Майк Тайсън. Ридик Боу обаче побеждава Ивендър и въпреки че овакантява един от поясите си, все още се счита за линеен. В реванша Холифийлд взима победа и така се превръща в обединен, а не безспорен, но линеен шампион.
Сега например, Артур Бетербиев е линеен, въпреки че притежава само две от четирите пояса в лека тежка. Ако в даден момент те му бъдат отнети, защото той реши да се състезава в полутежка, няма да загуби линейната си титла, докато е активен състезател. Мястото ще се освободи, когато той се откаже от спорта и за него ще се бият двамата най-изявени боксьори.
