Йоана Динева-Макмилън за предизвикателствата в бойните спортове пред жените
Йоана Динева-Макмилън е единствената българска състезателка по бразилско джу джицу и събмишън граплинг към този момент, която е носител на черен колан в BJJ. Нейният път в бойните спортове започва преди единайсет години и е преминал през държави на три континента. От 13-годишна възраст Йоана заживява в Канада, а години по-късно тя се запознава със своя бъдещ съпруг и ментор в бойните спортове в северноамериканската държава. Тя живее и тренира с него и в екзотичната Коста Рика за определен период от време, а двамата по-късно пристигат заедно в България, където в последните години прекарват известно време в преподаване.
Повече интересни факти за Динева-Макмилън разберете в следното специално интервю на дамата пред boec.bg“
– Ти си единствената състeзателка по BJJ в България с черен колан. Гордееш ли се с това?
– Да, разбира се, много съм горда, че постигнах това ниво на признание от моя треньор и че имам възможността да се състезавам срещу най-добрите състезателки по джу джицу в света.
– Какво означава за теб да си черен колан в някой боен спорт?
– Получаването на черен колан в боен спорт означава, че сте получили признание. Някой, някъде се е съгласил, че сте усвоили тяхната система. За мен това беше особено монументално, тъй като треньорът ми е не само мой учител, но и съпруг и най-добър приятел. Въпреки че все още не чувствам, че съм овладялa неговата система, за мен беше изключителна чест да получа неговото признание и да ми бъде дадена възможността да го представям срещу най-добрите джу джицу бойци в света.
– Как стигна до този ранк? От къде почна и преди колко време?
– Започнах да се занимавам с BJJ през 2011 г. По това време следвах биология и психология в „Queen’s University“. Търсех начин да поддържам психическо и физическо здраве и всъщност търсех тренировки по кикбокс. Влязох в случайна зала по бокс, където срещнах Ерик, а останалото, както се казва, е история. През първите няколко години нямах никакви състезателни амбиции и тренировките ми бяха непостоянни и спорадични. През 2017 г. все още бях син колан, но взех решение, че искам да преследвам състезателна кариера в спорта. Тогава започнах да тренирам по-сериозно и по-концентрирано. И така, общо взето ми отне 11 години, за да стигна до черен колан, но първите 6 бяха несериозни.
– Кои са били най-големите трудности по пътя ти?
– Като цяло смятам, че това е доста предизвикателен спорт за жените. Само си помислете колко публикации в социалните медии виждате за жени, които се чувстват смутени да влязат в залата за тежести. Сега си представете колко по-страшно е за една жена да влезе в зала, пълна с мъже, които се опитват взаимно да си счупят крайниците, особено при положение че BJJ е фул-контакт спорт и ако няма други жени, трябва да тренира с мъже. Хич не е лесно. През годините съм се отказвала много пъти. Когато започнах да тренирам жиу джицу, имаше още по-малко жени отколкото сега. Спомням си, че през първите 2-3 години, отивах на тренировка, правехме по няколко упражнения и след това по време на борбите ме мачкаха през цялото време. И това на всяка тренировка за 2 -3 години. Не знам колко мъже биха продължили да тренират, ако не спечелят нито една борба за 2-3 години. Но трябва да кажа, че най-големите ми предизвикателства през годините ме възнаградиха и с най-големите ми предимства. Всички сме виждали талантливи спортисти в BJJ и UFC психически да се пречупват след загуба. При положение че цели две – три години бях “губещата”, няма как загубата да ме откаже. Както се казва „Победителят е просто опитен губещ.“ А аз натрупах много опит! Знам, че рано или късно целият този “опит” ще се отплати.
– Ти си и единствената българка, която стига дo Топ 4 на квалификации на ADCC. Това ли е най-значимото ти постижение в кариерата ти?
– Да… за сега.
Освен с този успех, Йоана може да се похвали и с медали от световни първенства на организациите IBJJF, NAGA, както и успехи от регионални турнири на веригите ADCC и „AJP Tour“.
– Напоследък се състезаваш често и печелиш отличия на различни правилници в различни държави. Защо се състезаваш толкова често?
– Въпреки че ми отне 11 години, за да извоювам черен колан, всъщност имам много малко състезателен опит. До тази година бях участвала само в около 10 турнира. По време на последните два големи турнира, в които участвах, забелязах, че изпитвам така наречената предсъстезателна треска. Тази липса на опит и повишено безпокойство по време на състезанията се отрази значително негативно на представянето ми. Като всяко друго умение, психическата подготовка е нещо, което може да се упражнява и подобрява. Взимайки участие в толкова състезания, аз целя точно това: да подобря психическата си настройка и да намаля безпокойството по време на състезания за да подобря общото си класиране.
– Какви са целите ти на татамито до края на годината?
– Постоянната ми цел е винаги да продължавам да подобрявам системата си. Една от по-конкретните ми цели беше да спечеля световна титла на Международната федерация по Бразилско джу джицу (IBJJF). Мисля, че имах наистина добър шанс миналата година в категорията на кафявите колани, но за съжаление се заразих с Covid-19 само седем дни преди турнира и не ми позволиха да пътувам. За щастие, наскоро отказах световната шампионка за кафяви колани за 2021 г. в моята категория на друг турнир, така че с Божията воля през декември ще отида в Калифорния, за да преследвам тази мечта.
– Твоят съпруг ли е най-голямото ти вдъхновение в бойните спортове?
– Абсолютно! За съжаление нямах привилегията да познавам Ерик, когато се е състезавал активно в бойните спортове. В статистиката си той има 38 победи и 1 загуба. Състезавал в организацията PRIDE, бил се е по правилата на Муай Тай в Тайланд, и по тези на Санда в Китай. Сега, като трета степен черен колан по бразилско жиу джицу, той е удивителен треньор. Има невероятно аналитичен начин на мислене. Гледа на джиу-джицуто по стратегически начин. Има много треньори, които могат да ви научат на това в което те са най-силни и най-добри. Но това, което Ерик може да направи, е да разгледа вашата система и да анализира силните и слабите ви страни. Аз съм много различен спортист от него и въпреки това той успя да създаде система, която работи за мен. Възползва се от естествените ми инстинкти и създаде нещо, което е много нетипично и същевременно ефективно. Той е способен да превърне обикновен човек в шампион. Изумена съм от уменията и интелекта му и се надявам, че един ден ще мога да изпълня системата му достатъчно добре, за да покажа на света колко гениален е той.
– Разкажи ни за тренировките и времето прекарано в екзотичната Коста Рика.
– Ах, Коста Рика е красива страна. Разхождайки се из тропическите и гори, наистина се чувствах че съм на снимачната площадка на Джурасик парк. Обаче тренировките по джу джицу в Коста Рика не бяха толкова забавни. Времето беше толкова горещо и влажно, че повечето дни се чувствах много отпаднала и да се само-принудя да тренирам беше цял ритуал. Мисля, че всеки трябва да се докосне до тропическата Централна Америка веднъж в живота си, но за мен историческите богатства и природните красоти на България са ненадминати.
Динева-Макмилън вече влиза и активно в ролята на треньор. Тя ръководи изцяло женска група по Бразилско джу джицу в „Боен Клуб Левски София“ и предава знанията си два пъти седмично в столичния тим.
– От скоро преподаваш BJJ на дами. Доставя ли ти удоволствие да бъдеш в ролята на треньор?
– Да, абсолютно! Вече споменах някои от трудностите, които изпитах като начинаеща жена в спорта, така че се опитвам да осигуря среда, която улеснява жените да навлязат в този спорт. За мен е невероятно възнаграждаващо да споделя знанията си с тези дами и да ги виждам как подобряват физическите си способности. С времето знам, че джу джицуто ще им помогне да се усъвършенстват и в други аспекти, не само физическите. Надявам се, че ще можем да продължим да развиваме женската общност в джу джицуто.
– Защо е важно за жените да тренират бойни спортове?
– Много хора няма да се съгласят с този отговор, но за мен е важно да съм искренна. Това е въпросът, който обикновено кара хората да говорят за самоотбрана. „За жените е важно да могат да се защитават в случай на нападение.” Реалността по въпроса е следната: тренирам джиу джицу от 11 години, по-мускулеста и едра съм от повечето жени и въпреки това, ако един мъж искаше да ми навреди сериозно, ще понеса много щети, ако изобщо оцелея. Но джу джицуто е отговорно за това как моят характер се трансформира през последното десетилетие. Чрез този спорт поддържам ниво на физическо здраве, което е далеч по-добро от това на моите връстници. Развих умствена издръжливост и решителност, които нямах в младостта си. Научих се на търпение. Научих се да не се отказвам, когато не получа незабавно удовлетворение или успех. И най-важно от всичко: срещнах някои от най-удивителните човешки същества чрез джиу-джицу. Всички тези неща са невероятно ценни за мен и ми помогнаха да се превърна в жената, която съм днес.
– Какво е нужно, за да стане BJJ толкова популярно в България, колкото в Северна Америка?
– Е, трябва да помним, че България има много по-малко население. Всъщност би ми било интересно да разбера процента на хората, които тренират BJJ в България спрямо процента на хората, които тренират BJJ в САЩ например. Чудя се дали процентът от населението ще бъде толкова различен. Що се отнася до мен, със сигурност имам изкривена гледна точка, защото съм се заобиколила с всички онези удивителни хора, които съм срещала чрез BJJ, и ми се струва, че 80% от хората в България тренират BJJ (смее се).
– Какъв съвет би дала на дамите, които искат да се състезават в бойните спортове?
– За да избегнат моята грешка, бих им препоръчала да започнат да се състезават рано и редовно. Представянето на състезание може да бъде доста по-различно от тренировката в зала. Колкото по-рано свикнете с цялото изживяване, толкова по-успешен състезател ще бъдете. Бих искала също да споделя с тях един цитат от Ръдиард Киплинг, според който се опитвам да живея: “If you can meet with Triumph and Disaster and treat those two imposters just the same…” (Ако можеш да срещаш триумфа и загубата и да се отнасяш с тези двама измамници по един и същи начин …). Опитайте се никога да не позволявате на победата да направи главата ви твърде голяма или загуба да разбие сърцето ви.
