Станимира Петрова все още не е взела решение дали и как ще продължи боксовата си кариера. Световната и трикратна европейска златна медалистка се завърна от Токио. Пред Boec.bg тя призна, че все още не е отминала болката от развоя на събитията за нея в японската столица. Националката ни отпадна на 1/8-финалите в категория до 57 килограма след доста спорно поражение от колумбийката Йени Кастанеда с 2:3 гласа. Въпреки това, тя бе посрещната като герой на летище „София“.
Станимира, много емоционално посрещане, видяхме и че се разчувства. Толкова ли са силни все още емоциите?
– Да, все още са силни, но с всеки ден намаляват и отшумяват. Сега е време за почивка и размисли.
Изненада ли те това посрещане – аплодисменти, много хора с цветя и знамена. Очаквахте ли го?
– Не, не очаквах чак такова. Знаех, че някои приятели и майка ми ще дойдат, но чак такова посрещане не съм очаквала. Наистина съм трогната и много благодарна на всички тях.
Изглеждаше малко объркана след турнира, което е нормално. Успя ли малко да изчистиш мислите си или все още имаш нужда да преосмислиш ситуацията?
– Не искам да вземам в момента решение. След срещата казах, че това е първото нещо, което мисля, но трябва да мине време, за да взема решение. Разбира се, веднага в статиите излезе, че категорично се отказвам. Аз не съм казала категорично такова нещо и не е сега моментът. Искам да мине време, да си почина. Имах вдъхновяващ разговор със Стефка Костадинова, която опита да ме мотивира да не се отказвам, че и при нея се е получило от третия път. Сега е време за почивка и ще взема решение какво ще правя.
Ти си опитна боксьорка, можеща и знаеща. Мислиш ли, че прегоря, защото наистина много желаеше този медал?
– Не знам, може наистина това да е причината. Наистина сега ми е много трудно да говоря за каквото и да било. Смятам да не мисля за бокс за известно време.
Ще си дадеш ли почивка?
– Със сигурност. Минимум един месец. Определено трябва да си почина малко.
Какво искаш да кажеш на всички хора, които те подкрепят и след този тежък момент за теб наистина ти оказаха морална подкрепа и те насърчават да продължаваш?
– Искам от сърце да им благодаря, защото това ме поддържа силна.
