Трудните времена обединяват спортна България
Коментар на редактора Красиан Митев
Кои са дежурните занимания на тийнейджърите в България през 2022 година? Не и спортуването, не и физическите натоварвания и лишенията. Отгледахме поколение, което свикна да получава всичко наготово. Което не обича да чака.
Само с едно приплъзване получава следващия си клип в Tik Tok, а след няколко секунди вече отегчено приплъзва отново, за да задоволи жаждата за нови и нови „забавления“. За бъдещето на нацията е нормално да имаш 7-8 часа на ден прекарани в социалните мрежи. Да клюкариш и обсъждаш риалититата в градинката пред блока на по енергийна напитка и електронни цигари. В продължение на часове. Всеки ден.
Нашите герои обаче не са такива. Явно са луди, защото не гледат ферми, острови на изкушенията и не чакат изненада от нагласени шоу програми с много жени, борещи се за роза от младеж. Те всеки ден тренират неуморно в залата и никога няма да чуете за тях по най-гледаното време в ефира. Турските сериали удобно са ги изместили, но те не следят съдбата на татко Али Раза и 40-е разбойника.
Вместо това изтърпяват поредното наказание от строгия треньор, правят лицеви упори колкото да покрият и вашата дневна норма. Толкова са скачали на въже, че вече почти летят. Летяха и на ринга в Йозело, Италия. Пърхаха като пеперуди и жилеха като пчели. Те са националите по кикбокс на България, които спечелиха Световното първенство за до 19-годишни с як бой над Великобритания, Унгария, Сърбия, Полша и останалите сили на планетата в този спорт. Взеха исторически 28 златни медала с много пот и кръв.
Върнаха се у нас с отборната купа и самочувствието на първа сила в този спорт. Скоро ще са готови да преминат при мъжете и жените, а и там със сигурност ще продължат да носят гордост за всички нас. Прибраха се с гайди, заслужиха прегръдки и усмивки от близките, дори по някоя друга сълза. Отново няма да видите това в централните новини, няма да срещнете усмивките им по плакатите в метрото.
Те обаче са тук и в момента работят здраво, за да продължат възхода на родния кикбокс и бойни спортове като цяло. Миналата година споделих скромно мнение, че този отбор го очаква голямо бъдеще. 12 месеца и една историческа световна титла по-късно съм по-убеден отвсякога. Тези момчета и момичета не искат твърде много, просто нека не им се пречи да работят. България може да бъде горда със своите деца, тези избрали да я прославят навсякъде. Обучени да решават проблемите си с ръкавиците в залата и които не чакат нищо наготово. Защото трудните времена раждат герои. Дано те са следващите.
