Ивайло Иванов е един от най-успешните родни джудисти. 25-годишният спортист през 2019 година стана световен военен шампион. От няколко години той е сред най-добрите в своята категория (до 81 кг.) в света. Той сподели пред alternativavestnik.home.blog кога за първи път е стъпил на татамито, кога си повярвал, че може да постигне големи успехи в този спорт и каква е целта му на Игрите в Токио.
Кога се запали страстта към джудото у вас?
-Когато влязох за първи път в залата, джудото много ми хареса. Не мога да кажа, че тогава се запали страстта ми към него. Смятам, че се запалих най-много, когато станах европейски шампион за кадети. Тогава вече разбрах, че в мен има потенциал и още повече започнах да тренирам и да мечтая за големите успехи.
Подозирали ли сте някога, че ще постигнете такива огромни успехи?
– Никога не съм подозирал, че ще стигна такова ниво, но винаги съм давал всичко от себе си в залата. Все 
още има какво да се желае и имам още много върхове за покоряване докато постигна мечтите си.
В кой момент от вашата кариера осъзнахте, че сте станали добър в това, което правите?
– Както споменах, когато станах европейски шампион за кадети, разбрах, че в мен има потенциал и шансове за реализация в спорта. Продължих да тренирам здраво, имах спадове и върхове, както при всеки спортист. След като започнах да се състезавам при мъжете, смятам, че влязох в истинското джудо и разбрах колко е голяма разликата между кадети, младежи и мъже. Когато завоювах първия си медал от голямо състезание като Гранд Шлем, който беше златен медал, всъщност в Абу Даби, тогава наистина повярвах в себе си. Осъзнах, че мога да побеждавам хора, които съм гледал по телевизията и съм мечтал да се докосна до тях и до тяхното джудо.
Какво е чувството да сте един от малцината, които представят България на такова високо международно ниво, достигайки и до участие на Олимпийски игри?
– Чувството, разбира се, е една голяма гордост за мен самия, нещо, което трудно се описва с думи. Да участваш на Олимпиада е нещо, което не може да се купи с пари, а ти се случва само със здрава работа, малко късмет, много упоритост и постоянство. Може би това точно е тайната на успеха.
Имало ли е моменти, в които ви се е искало да се откажете?
– Имал съм моменти, които са били трудни за мен и съм имал колебания за отказване. Може би почти всеки професионален състезател е минал през през такива периоди на дупки. Благодарен съм, че семейството ми и моите близки приятели, не ми позволиха да направя тази грешка.
Довършете изречението: „За мен джудото е…“
– За мен джудото е изкуство, начин на живот, без който не мога. Не съм се и замислял какво би се случило, ако не е в живота ми. Колкото и пъти да имам шанса да се върна назад, пак бих тръгнал по този път. Джудото ми дава и ми е давало неща, които няма къде другаде да ги намеря в живота.
Бихте ли сравнили борбата на татамито с борбата в живота?
– За мен нещата са взаимно заменяеми– какъвто си на татамито, такъв си и на улицата, и в живота, и обратно. На татамито може да научиш много неща, които могат да бъдат полезни и извън него. Качества като дисциплина, уважение, постоянство, упоритост, честност, самообладание и много други. За това винаги казвам, че децата трябва да тренират и да бъдат в залите и стадионите, дори и да не станат големи спортисти, важното е да израснат като истински хора. Да се научат да работят в колектив, да си помагат и да не бъдат егоисти.
Ще вземете ли участие на Олимпийските игри догодина?
– Да, разбира се. Ще направя всичко възможно, за да участвам, и не само да взема участие, а да спечеля медал в Токио. Нали все пак това е една от най–големите ми мечти в спорта?!!
